Page 95 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

та на стоковото производство. Най-важната и решаваща крачка напред

е било преминаването към металически пари, но в резултат на това и оп-

ределението на стойността чрез работното време вече престанало да се
появява видимо на повърхността на стоковата размяна. От гледна точка

на практиката решаваща мярка на стойността станали парите, и то тол-
кова повече, колкото по-разнообразни ставали стоките, служещи за пред-

мет на търговията, в колкото по-голяма степен те се стичали от далечни
страни и следователно колкото по-малко е можело да се пресметне не-

обходимото за изработването на тези стоки работно време. При това и

самите пари отначало идвали най-често от чужди краища; но дори и в
случая, когато благородните метали се добивали в дадена страна, селя-

ните и занаятчиите отчасти не били в състояние дори приблизително да
определят изразходвания за тяхното добиване труд, а, от друга страна, у

тях самите под влияние на привичката да пресмятат в пари значи-
телно се затъмнявала представата за свойството на труда като мярка

на стойността; в народното съзнание парите почнали да служат

като представител на абсолютната стойност.

С една дума: марксовият закон за стойността има сила навсякъде — до-
колкото изобщо икономическите закони имат сила, — за целия период на

простото стоково производство, следователно до времето, когато пос-

ледното претърпява изменение с възникването на капиталистическата
форма на производство. До този момент цените се стремят към опреде-

лените от закона на Маркс стойности и се колебаят около тях, така че

колкото по-пълно се развива простото стоково производство, толкова по-
вече средните цени през продължителни периоди, непрекъсвани от вън-

шни насилствени нарушения, съвпадат със стойностите с точност до ве-
личина, която може да се пренебрегне. Следователно марксовият закон

за стойността има икономически всеобща сила за периода, който започва
от началото на размяната, превърнала продуктите в стоки, и стига до XV

столетие от нашето летоброене. Но стоковата размяна датира от време,

което предшества каквато и да било писана история, и се губи в далечи-
ната на вековете, в Египет — поне три, а може би и пет хиляди години, а

във Вавилония четири—шест хиляди години преди нашето летоброене.
По такъв начин законът за стойността е господствал през един период от

пет до седем хиляди години. И нека сега се полюбуваме на дълбокомис-
лието на г. Лориа, който нарича стойността, която е имала всеобщо и не-

95