Page 21 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 21

Стойността на стоките се проявява непосредствено само във влиянието,

           което  измененията  на  производителната  сила  на  труда оказват  върху

           спадането и покачването на производствените цени, върху тяхното дви-
           жение, а не върху крайните им граници. Изглежда, че печалбата само

           странично  се  определя  от  непосредствената  експлоатация  на  труда,
           именно доколкото последната дава на капиталиста възможност при на-

           личността на регулиращите пазарни цени, съществуващи привидно неза-
           висимо от тази експлоатация, да реализира печалба, отклоняваща се от

           средната печалба. Що се отнася до нормалните средни печалби, те изг-

           леждат иманентни на капитала, независими от експлоатацията; ненор-
           малната експлоатация, както и средната експлоатация при благоприятни

           изключителни условия, като че ли обуславят само отклоненията от сред-
           ната печалба, а не самата средна печалба. Разпадането на печалбата на

           предприемачески доход и лихва (без да говорим за намесата на търговс-
           ката  и търговско-паричната  печалба,  която  почива  на  обръщението  и

           като че ли изцяло възниква от него, а не от процеса на самото производ-

           ство) завършва обособяването на формата на принадената стойност, за-
           костеняването на нейната форма спрямо нейната субстанция, нейната

           същност. Една част от печалбата, в противоположност на другата, съв-
           сем се откъсва от капиталистическото отношение като такова и се пред-

           ставя  като  възникваща  не  от  функцията  на  експлоатация  на  наемния

           труд, а от наемния труд на самия капиталист.


           В противоположност на това лихвата се представя като възникваща не-

           зависимо от наемния труд на работника или от собствения труд на капи-
           талиста, от капитала като свой собствен независим източник. Ако първо-

           начално, на повърхността на обръщението, капиталът изглежда капитал-
           фетиш, стойност, пораждаща стойност, то сега, във вид на лихвоносен

           капитал,  той  се  представя  в  най-отчуждената  си  и  най-своеобразна
           форма.  И  затова  формулата:  „капитал—лихва“,  като  трети  член  към

           „земя—рента“ и „труд—работна заплата“, е много по-последователна от

           „капитал—печалба“, защото в печалбата все още остава нещо, напом-
           нящо нейния произход, което в лихвата не само е изчезнало, но е и фик-

           сирано в противоположна на този произход форма.


           И най-после, редом с капитала като самостоятелен източник на прина-

           дена стойност застава поземлената собственост, която ограничава сред-


                                                            21
   16   17   18   19   20   21   22   23   24   25   26