Page 21 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 21
Стойността на стоките се проявява непосредствено само във влиянието,
което измененията на производителната сила на труда оказват върху
спадането и покачването на производствените цени, върху тяхното дви-
жение, а не върху крайните им граници. Изглежда, че печалбата само
странично се определя от непосредствената експлоатация на труда,
именно доколкото последната дава на капиталиста възможност при на-
личността на регулиращите пазарни цени, съществуващи привидно неза-
висимо от тази експлоатация, да реализира печалба, отклоняваща се от
средната печалба. Що се отнася до нормалните средни печалби, те изг-
леждат иманентни на капитала, независими от експлоатацията; ненор-
малната експлоатация, както и средната експлоатация при благоприятни
изключителни условия, като че ли обуславят само отклоненията от сред-
ната печалба, а не самата средна печалба. Разпадането на печалбата на
предприемачески доход и лихва (без да говорим за намесата на търговс-
ката и търговско-паричната печалба, която почива на обръщението и
като че ли изцяло възниква от него, а не от процеса на самото производ-
ство) завършва обособяването на формата на принадената стойност, за-
костеняването на нейната форма спрямо нейната субстанция, нейната
същност. Една част от печалбата, в противоположност на другата, съв-
сем се откъсва от капиталистическото отношение като такова и се пред-
ставя като възникваща не от функцията на експлоатация на наемния
труд, а от наемния труд на самия капиталист.
В противоположност на това лихвата се представя като възникваща не-
зависимо от наемния труд на работника или от собствения труд на капи-
талиста, от капитала като свой собствен независим източник. Ако първо-
начално, на повърхността на обръщението, капиталът изглежда капитал-
фетиш, стойност, пораждаща стойност, то сега, във вид на лихвоносен
капитал, той се представя в най-отчуждената си и най-своеобразна
форма. И затова формулата: „капитал—лихва“, като трети член към
„земя—рента“ и „труд—работна заплата“, е много по-последователна от
„капитал—печалба“, защото в печалбата все още остава нещо, напом-
нящо нейния произход, което в лихвата не само е изчезнало, но е и фик-
сирано в противоположна на този произход форма.
И най-после, редом с капитала като самостоятелен източник на прина-
дена стойност застава поземлената собственост, която ограничава сред-
21