Page 21 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

Стойността на стоките се проявява непосредствено само във влиянието,

което измененията на производителната сила на труда оказват върху

спадането и покачването на производствените цени, върху тяхното дви-
жение, а не върху крайните им граници. Изглежда, че печалбата само

странично се определя от непосредствената експлоатация на труда,
именно доколкото последната дава на капиталиста възможност при на-

личността на регулиращите пазарни цени, съществуващи привидно неза-
висимо от тази експлоатация, да реализира печалба, отклоняваща се от

средната печалба. Що се отнася до нормалните средни печалби, те изг-

леждат иманентни на капитала, независими от експлоатацията; ненор-
малната експлоатация, както и средната експлоатация при благоприятни

изключителни условия, като че ли обуславят само отклоненията от сред-
ната печалба, а не самата средна печалба. Разпадането на печалбата на

предприемачески доход и лихва (без да говорим за намесата на търговс-
ката и търговско-паричната печалба, която почива на обръщението и

като че ли изцяло възниква от него, а не от процеса на самото производ-

ство) завършва обособяването на формата на принадената стойност, за-
костеняването на нейната форма спрямо нейната субстанция, нейната

същност. Една част от печалбата, в противоположност на другата, съв-
сем се откъсва от капиталистическото отношение като такова и се пред-

ставя като възникваща не от функцията на експлоатация на наемния

труд, а от наемния труд на самия капиталист.

В противоположност на това лихвата се представя като възникваща не-

зависимо от наемния труд на работника или от собствения труд на капи-
талиста, от капитала като свой собствен независим източник. Ако първо-

начално, на повърхността на обръщението, капиталът изглежда капитал-
фетиш, стойност, пораждаща стойност, то сега, във вид на лихвоносен

капитал, той се представя в най-отчуждената си и най-своеобразна
форма. И затова формулата: „капитал—лихва“, като трети член към

„земя—рента“ и „труд—работна заплата“, е много по-последователна от

„капитал—печалба“, защото в печалбата все още остава нещо, напом-
нящо нейния произход, което в лихвата не само е изчезнало, но е и фик-

сирано в противоположна на този произход форма.

И най-после, редом с капитала като самостоятелен източник на прина-

дена стойност застава поземлената собственост, която ограничава сред-

21