Page 19 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

тата не остава тъй проста.

С развитието на относителната принадена стойност в самия специфично
капиталистически начин на производство, поради което се развиват об-

ществените производителни сили на труда, тези производителни сили и
обществените връзки на труда изглеждат пренесени от труда в капитала.

Поради това капиталът вече става доста тайнствена същност, тъй като

всички обществени производителни сили на труда се представят като
принадлежащи нему, а не на труда като такъв, и възникващи из собстве-

ните му недра сили. А след това тук се вмесва процесът на обръщението,
в който, именно в неговия обмен на вещества и превръщането на фор-

мата, се включват всички части на капитала, даже земеделският капитал,
доколкото се развива специфичният капиталистически начин на произ-

водство. Това е сфера, в която отношенията на първоначалното произ-

водство на стойност съвсем отстъпват на заден план. Още в непосредс-
твения производствен процес капиталистът действа и като стокопроизво-

дител, като ръководител на стоковото производство. Затова този произ-
водствен процес съвсем не му се представя просто като процес на про-

изводство на принадена стойност.

Но каквато и да е принадената стойност, която капиталът изсмуква в не-

посредствения производствен процес и въплъщава в стоки, съдържа-

щите се в стоките стойност и принадена стойност, трябва да бъдат те-
първа реализирани в процеса на обръщението. И като че ли стойността

възстановяваща авансираните в производството стойности, и осо-
бено съдържащата се в стоките принадена стойност не просто се реали-

зира в обръщението, но възниква от него; илюзия, подсилвана особено
от две обстоятелства: първо, печалбата при отчуждаване, зависеща от

измама, хитрост, знания, ловкост и хиляди пазарни конюнктури, и, на

второ място, обстоятелството, че тук наред с работното време се явява
втори определящ елемент — времето на обръщението. Макар че то фун-

кционира само като отрицателна граница на образуването на стойност и
принадена стойност, получава се привидността, като че ли то е също тъй

позитивна причина за тяхното образуване, както самият труд, и като че
ли то внася произтичащо от природата на капитала и независимо от

труда определение.

В „Капиталът“, Том II ние трябваше да изобразим естествено тази сфера

…………………………………………19