Page 17 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

ното веществено битие. В такъв случай средствата на труда като та-

кива са капитал и земята като такава е поземлена собственост. То-

гава формалната самостоятелност, придобита от тези условия за
труд спрямо труда, и специфичната форма на тази самостоятелност, ко-

ято те имат спрямо наемния труд, се оказва свойство, неотделимо от тях
като вещи, като материални условия за производство, като характер, не-

обходимо принадлежащ им като елементи на производството, открай
време сраснал се с тях. Техният обусловен от определена историческа

епоха социален характер в капиталистическия производствен процес се

оказва техен вещен характер, естествено и, така да се каже, открай време
вроден им като елементи на производствения процес. В такъв случай

трябва да изглежда, че съответното участие, което земята като първона-
чално поле за дейност на труда, като царство на природните сили, като

заварен готов арсенал на всички предмети на труда, и другото съответно
участие, което произведените средства за производство (оръдия, суро-

вини, материали и пр.) имат в производствения процес изобщо, се изра-

зяват в съответните дялове, които те получават като капитал и позем-
лена собственост — т.е. социалните им представители — във форма

на печалба (лихва) и рента, тъй както за работника участието, което не-
говият труд взема в процеса на производството, се изразява в работната

заплата. Така изглежда като че ли рента, печалба, работна заплата се
пораждат от ролята, която земята, произведените средства за производ-

ство и трудът играят в простия трудов процес даже ако разглеждаме този

трудов процес като процес, който се извършва просто между човека и
природата, и се абстрахираме от всякаква историческа определеност.

Същото е, само че в друга форма, ако се каже: продуктът, в който е пред-

ставен трудът на наемния работник за себе си, неговият добив, неговият
доход, е само работната заплата, онази част от стойността (значи и от

измервания с тази стойност обществен продукт), която представлява ра-
ботната му заплата. Следователно, ако наемният труд съвпада с труда

въобще, то и работната заплата съвпада с продукта на труда, и онази
част от стойността, която е представена от работната заплата, съвпада

със създадената от труда стойност въобще. Но поради това и другите

части на стойността, печалба и рента, също тъй самостоятелно противос-
тоят на работната заплата и на свой ред трябва Да възникват от собст-

вени източници, специфично отличаващи се и независими от труда; те

17