Page 16 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

поземлена собственост, тази принадлежаща на определен исторически

период форма се отъждествява затова с битието и функцията на произ-

ведените средства за производство и на земята в производствения про-
цес изобщо. Тези средства за производство сами по себе, по природа, са

капитал; капиталът не е нищо друго освен само „икономически термин“ за
тези средства за производство; и земята сама по себе си, по природа, се

оказва земя, монополизирана от известен брой поземлени собственици.
Както в капитала и капиталиста — който в действителност не е нищо

друго освен персонифицираният капитал — продуктите стават самостоя-

телна сила спрямо производителите, така и в поземления собственик се
персонифицира земята, която също надига глава и като самостоятелна

сила иска своя дял от произведения с нейна помощ продукт; така че не
земята получава принадлежащата й част от продукта за възстановяване

и повишаване на нейната производителност, а вместо нея поземленият
собственик получава част от този продукт за прахосване и разточителс-

тво. Ясно е, че капиталът предполага труда като наемен труд. Но не по-

малко ясно е, че ако се изхожда от труда като наемен труд, така че съв-
падането на труда въобще с наемния труд изглежда очевидно, то капита-

лът и монополизираната земя също трябва да представляват природна
форма на условията за труд по отношение на труда въобще. Битието като

капитал се представя сега като природна форма на средствата за труд и
затова като чисто вещно свойство, възникващо от тяхната функция в про-

цеса на труда въобще. Така капиталът и произведеното средство за про-

изводство стават тъждествени изрази. Също така тъждествени изрази
стават земята и монополизираната от частна собственост земя. Затова

средствата на труда като такива, които по природа са капитал, стават из-

точник на печалба, както земята като такава — източник на рента.

Трудът като такъв, в простата му определеност като целесъобразна про-
изводителна дейност, се отнася към средствата за производство — взети

не в обществената им определеност на формата, а във веществената им

субстанция, — към средствата за производство като към материал и
средство на труда, различаващи се помежду си също само веществено,

като потребителни стойности: земята като непроизведено средство на
труда, другите като произведени средства на труда. Следователно, ако

трудът съвпада с наемния труд, то и определената обществена форма, в
която условията за труд сега противостоят на труда, също съвпада с тях-

16