Page 18 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

трябва да възникват от съучастващите елементи на производството, чи-

ито владетели ги получават, значи Печалбата — от средствата за произ-

водство, от веществените елементи на капитала, а рентата — от земята
или природата, представлявана от поземления собственик (Рошер).

Затова от източници на доход в смисъл, че капиталът притегля във фор-

мата на печалба към капиталиста част от принадената стойност, която

той извлича от труда, монополът върху земята притегля към поземления
собственик друга част във формата на рента, а трудът дава във формата

на работна заплата на работника последната останала част от стой-
ността, значи от източници, чрез които една част от стойността се прев-

ръща във форма на печалба, друга във форма на рента и трета във
форма на работна заплата, поземлена собственост, капитал и наемен

труд се превръщат в действителни източници, p-3от които сами възникват

тези части на стойността и съответните части на продукта, в които те съ-
ществуват или срещу които могат да бъдат обменени тези части на стой-

ността, в източници, от които в последна сметка възниква самата стой-
ност на продукта50).

Когато говорихме за най-простите категории на капиталистическия начин
на производство и даже на стоковото производство, за стоката и парите,

ние изтъкнахме мистифициращия характер, който превръща обществе-

ните отношения за които веществените елементи на богатството при про-
изводството служат като носители, в свойства на самите тези вещи

(стока) и, което е още по-ярко, самото производствено отношение — във
вещ (пари). Всички обществени форми, доколкото те стигат до стоково

производство и парично обръщение, участват в това превръщане. Но при
капиталистическия начин на производство и при капитала, който обра-

зува неговата господстваща категория, неговото определящо производс-

твено отношение, този омагьосан и превратен свят се развива несрав-
нено повече. Ако разглеждаме капитала преди всичко в непосредстве-

ния производствен процес — като сила, изсмукваща принаден труд,
— това отношение е още много просто; и действителната връзка още не-

посредствено се налага на носителите на този процес, на капиталистите
и още се съзнава от тях. Това убедително се доказва от упоритата борба

за границите на работния ден. Но даже в кръга на тази несвързана сфера

— сферата на непосредствения процес между труда и капитала — рабо-

18