Page 22 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

ната печалба и предава част от принадената стойност на една класа, ко-

ято самата не работи, не експлоатира непосредствено работници и не

може да се отдава, както лихвоносният, капитал, на морално назида-
телни съображения, напр. за риска и жертвите при даването на капитала

в заем. Тъй като тук част от принадената стойност изглежда свързана не-
посредствено не с обществени отношения, а с един природен елемент,

земята, то формата на обособяване и закостеняване на различните части
на принадената стойност една спрямо друга се завършва, вътрешната

връзка окончателно се разкъсва и нейните източници напълно се разкри-

ват именно поради взаимното обособяване на производствените отноше-
ния, свързани с различните веществени елементи на производствения

процес.

В „капитал—печалба“ или още по-добре в „капитал—лихва, земя—позем-

лена рента, труд—работна заплата“, в това икономическо триединство,
изобразяващо връзката на съставните части на стойността и на богатст-

вото въобще с неговите източници, завършва мистификацията на капи-
талистическия начин на производство, овеществяването на обществе-

ните отношения, непосредственото срастване на веществените произ-
водствени отношения с тяхната историческо-социална определеност,

омагьосаният, своеобразният и обърнатият с главата надолу свят, в кой-

то monsieur le Capital (господин Капитал. ред.) и madame la Terre (гос-
пожа Земя. ред.) като социални характери и същевременно непосредст-

вено просто като вещи играят своята призрачна игра. Голямата зас-

луга на класическата икономия се състои в това, че тя разруши тази лъж-
лива привидност и илюзия, това обособяване и закостеняване на различ-

ните обществени елементи на богатството един спрямо друг, тази персо-
нификация на вещите и овеществяване на производствените отношения,

тази религия на всекидневния живот, като сведе лихвата до част от пе-
чалбата, а рентата — до излишък над средната печалба, така че и двете

се сливат в принадената стойност, като представи процеса на обръщени-

ето като проста метаморфоза, на формите и, най-после, като сведе в не-
посредствения производствен процес. стойност и принадена стойност на

стоките до труда.

Обаче даже и най-добрите нейни представители — а иначе не може и да

бъде от буржоазна гледна точка — повече или по-малко остават под вли-

22