Page 35 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

цяло се разпада на доходи: работна заплата, печалба и рента51).

Естествено, лесно е да се разбере, когато се касае за всеки отделен ка-
питалист, че една част от неговия продукт трябва отново да се превърне

в капитал (даже абстрахирайки се от разширяването на възпроизводст-
вото, или на натрупването), и при това не само в променлив капитал,

който от своя страна е предназначен да се превърне отново в доход за

работника, т.е. във форма на доход, но и в постоянен капитал, който ни-
кога не може да се превърне в доход. И най-простото наблюдаване на

производствения процес показва това очевидно. Затруднението започва
едва когато производственият процес се разглежда изобщо и в неговата

цялост. Стойността на цялата част от продукта, която се потребява като
доход във формата на работна заплата, печалба и рента (при което е

съвсем безразлично дали това потребление е лично или производи-

телно), действително изцяло, както показва анализът, се покрива със су-
мата, стойността, образувана от работна заплата плюс печалба, плюс

рента, т.е. с общата стойност на трите дохода, макар че стойността на
тази част от продукта, напълно както онази, която не влиза в дохода, съ-

държа една стойностна част = С, равна на стойността на съдържащия се
в тези части постоянен капитал, следователно prima facie (на пръв пог-

лед. ред.) не може да се изчерпва със стойността на дохода. Това обсто-

ятелство — което, от една страна, е практически безспорен факт, а, от
друга страна, също тъй безспорно теоретическо противоречие — предс-

тавлява една трудност, от която се изплъзват най-лесно с твърдението,

че стоковата стойност само привидно от гледището на отделния капита-
лист съдържа някаква друга стойностна част, различна от съществува-

щата във форма на доход.

Фразата: „Доходът за едни става капитал за други“, прави излишни вся-

какви по-нататъшни размишления. Щом стойността на всеки продукт
може да бъде потребена във вид на доход, как е възможно възстановя-

ването на стария капитал; как стойността на продукта на всеки индивиду-
ален капитал може да бъде равна на сумата стойности на трите до-

хода плюс С, постоянния капитал, а общата сума от стойността на про-
дуктите на всички капитали равна на сумата стойности на трите дохода

плюс 0 — всичко това тук естествено изглежда неразрешима загадка и

трябва тогава да бъде обяснявано с това, че анализът изобщо е негоден

35