Page 74 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

ват като естествени отношения, като отношения, които произтичат нап-

раво от природата на всяко обществено производство, от законите на чо-

вешкото производство. Наистина не може да се отрича, че докапиталис-
тическите общества показват други начини на разпределение, но те се

тълкуват като неразвити, несъвършени и замаскирани, недоведени до
най-чистия си израз и висша форма, иначе украсени разновидности на

тези естествени отношения на разпределението.

В тази представа само едно е правилно: щом е дадено обществено про-

изводство от какъвто и да е вид (напр. примитивната индийска община
или повече изкуствено развилият се комунизъм на перуанците), то винаги

може да се прави разлика между онази част от труда, чийто продукт влиза
в непосредственото индивидуално потребление на производителите и

членовете на техните семейства, и — абстрахирайки се от частта, която

се пада на производственото потребление, — друга част на труда, която
винаги е принаден труд и чийто продукт всякога служи за удоволетворя-

ване на общи обществени потребности, както и да се разпределя този
принаден продукт и който и да функционира като представител на тези

обществени потребности. p-10Следователно тъждеството на различните на-
чини на разпределение се свежда само до това, че те са тъждествени,

когато се абстрахираме от техните различия и специфични форми и

спрем вниманието си само върху тяхното единство в противоположност
на различията им.

Повече развитият и по-критичният ум признава56a) наистина истори-
чески развиващия се характер на отношенията на разпределението, но с

толкова по-голямо упорство държи на неизменящия се, произтичащ от
човешката природа и затова независим от всякакво историческо развитие

характер на самите производствени отношения.

Обаче научният анализ на капиталистическия начин на производство до-

казва, напротив, че той е начин на производство от особен вид, със спе-
цифична историческа определеност; че той, както всеки друг определен

начин на производство, предполага дадено стъпало на обществените

производителни сили и на формите на развитието им като свое истори-
ческо условие — условие, което само е историческият резултат и продукт

на предшестващ процес и от което като от своя дадена основа изхожда

74