Page 12 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 12

ти на принадената стойност, категории, в които последната става разли-

           чаема в зависимост от това, дали се пада на капитала или на поземле-

           ната собственост, рубрики, които обаче нищо не изменят в нейната същ-
           ност. Събрани заедно, те образуват сумата на обществената принадена

           стойност. Капиталът изсмуква принадения труд, представен в принаде-
           ната стойност и  принадения  продукт, непосредствено  от  работниците.

           Следователно в този смисъл той може да се разглежда като производи-
           тел на принадената стойност. Поземлената собственост няма нищо общо

           с  действителния  производствен  процес.  Нейната  роля  се  ограничава

           с това,  че  тя  прехвърля  част  от  произведената  принадена  стойност
           от джоба на капитала в своя джоб. Все пак поземленият собственик играе

           роля в капиталистическия производствен процес не само поради натиска,
           който упражнява върху капитала, и не просто поради това, че една позем-

           лена собственост е предпоставка и условие на капиталистическия начин
           на производство, защото е предпоставка и условие за експроприацията

           на условията за труд от работниците, но особено поради това, че позем-

           леният собственик се проявява като персонификация на едно от най-съ-
           ществените условия на производството.


           Най-после,  работникът  като  собственик  и  продавач  на  личната си  ра-

           ботна сила получава под името работна заплата част от продукта, в който

           е представена онази част ог неговия труд, която наричаме необходим
           труд, т.е. необходимия за запазване и възпроизводство на тази работна

           сила труд, каквито и да са условията за това запазване и възпроизводс-

           тво: по-оскъдни или по-обилни, по-благоприятни или по-неблагоприятни.


           Колкото  и  несравними  изобщо  да  изглеждат  тези  отношения,  те имат
           едно общо: капиталът година след година носи на капиталиста печалба,

           земята — на поземления собственик поземлена рента, а работната сила,

           при нормални условия и докато тя остава годна работна сила — на ра-
           ботника работна заплата. Тези три части на цялата ежегодно произвеж-

           дана обща сума стойност и съответните им части от целия ежегодно про-
           извеждан продукт могат — като се абстрахираме тук засега от натрупва-

           нето — да бъдат ежегодно потребявани от съответните им притежатели,
           без да пресъхва източникът на възпроизводството им. Те се явяват като

           предназначени  за  ежегодно  потребление  плодове  на  многогодишно

           дърво или, по-точно, на три дървета, те образуват годишния доход на три


                                                            12
   7   8   9   10   11   12   13   14   15   16   17