Page 12 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 12
ти на принадената стойност, категории, в които последната става разли-
чаема в зависимост от това, дали се пада на капитала или на поземле-
ната собственост, рубрики, които обаче нищо не изменят в нейната същ-
ност. Събрани заедно, те образуват сумата на обществената принадена
стойност. Капиталът изсмуква принадения труд, представен в принаде-
ната стойност и принадения продукт, непосредствено от работниците.
Следователно в този смисъл той може да се разглежда като производи-
тел на принадената стойност. Поземлената собственост няма нищо общо
с действителния производствен процес. Нейната роля се ограничава
с това, че тя прехвърля част от произведената принадена стойност
от джоба на капитала в своя джоб. Все пак поземленият собственик играе
роля в капиталистическия производствен процес не само поради натиска,
който упражнява върху капитала, и не просто поради това, че една позем-
лена собственост е предпоставка и условие на капиталистическия начин
на производство, защото е предпоставка и условие за експроприацията
на условията за труд от работниците, но особено поради това, че позем-
леният собственик се проявява като персонификация на едно от най-съ-
ществените условия на производството.
Най-после, работникът като собственик и продавач на личната си ра-
ботна сила получава под името работна заплата част от продукта, в който
е представена онази част ог неговия труд, която наричаме необходим
труд, т.е. необходимия за запазване и възпроизводство на тази работна
сила труд, каквито и да са условията за това запазване и възпроизводс-
тво: по-оскъдни или по-обилни, по-благоприятни или по-неблагоприятни.
Колкото и несравними изобщо да изглеждат тези отношения, те имат
едно общо: капиталът година след година носи на капиталиста печалба,
земята — на поземления собственик поземлена рента, а работната сила,
при нормални условия и докато тя остава годна работна сила — на ра-
ботника работна заплата. Тези три части на цялата ежегодно произвеж-
дана обща сума стойност и съответните им части от целия ежегодно про-
извеждан продукт могат — като се абстрахираме тук засега от натрупва-
нето — да бъдат ежегодно потребявани от съответните им притежатели,
без да пресъхва източникът на възпроизводството им. Те се явяват като
предназначени за ежегодно потребление плодове на многогодишно
дърво или, по-точно, на три дървета, те образуват годишния доход на три
12