Page 13 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 13

класи: на капиталиста, на поземления собственик и на работника — до-

           ходи, които  се  разпределят  от  функциониращия  капиталист,  защото

           той непосредствено  извлича  принадения  труд  и  изобщо  прилага
           труд. Така  на  капиталиста  неговият  капитал,  на  поземления  собстве-

           ник неговата  земя  и  на  работника  неговата  работна  сила,  или,  по-
           точно, самият негов труд (защото той действително продава работната

           сила само в нейното проявление, и цената на работната сила, както по-
           казахме по-рано, на базата на капиталистическия начин на производство

           необходимо му се представя като цена на труда), се представят като три

           различни източника на специфичните им доходи: на печалбата, на позем-
           лената рента и на работната заплата. Те и действително са такива в сми-

           съл, че  капиталът е за  капиталиста  дълготрайна помпа  за  изсмукване
           принаден труд, земята е за поземления собственик дълготраен магнит за

           привличане на част от принадената стойност, която е изсмукал капита-
           лът, и, най-после, трудът е постоянно възобновяващото се условие и пос-

           тоянно възобновяващото се средство да се придобие под титула на ра-

           ботна заплата част от създадената от работника стойност, следователно
           измервана от тази част на стойността част от обществения продукт — не-

           обходимите средства за живот. Те са такива още и в смисъл, че капита-
           лът фиксира част от стойността, значи от продукта на годишния труд,

           във формата  на  печалба,  поземлената  собственост  —  друга  част
           във формата на рента, а наемният труд — трета част във формата на ра-

           ботна заплата, и именно чрез това превръщане прави тези части доходи

           на капиталиста, на поземления собственик и на работника, без обаче да
           създава самата субстанция, която се превръща в тези различни катего-

           рии. Напротив, разпределението предполага наличността на тази субс-

           танция, т. е. цялата стойност на годишния продукт, която не е нищо друго
           освен  овеществен  обществен  труд.  Обаче за  агентите  на  производст-

           вото, за носителите на различните функции на производствения процес
           работата се представя не в тази, а напротив, в извратена форма. Защо

           става това, ще обясним по-нататък в нашето изследване. За тези агенти
           на производството капитал, поземлена собственост и труд се представят

           като три различни, независими източника, от които като такива произхож-

           дат три различни съставни части на ежегодно произвежданата стойност,
           значи и на продукта, в която тя съществува, от които следователно про-

           изхождат не само различните форми на тази стойност във вид на доходи,
           припадащи се на отделни фактори на обществения производствен проц-

           ………………………………………….13
   8   9   10   11   12   13   14   15   16   17   18