Page 13 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

класи: на капиталиста, на поземления собственик и на работника — до-

ходи, които се разпределят от функциониращия капиталист, защото

той непосредствено извлича принадения труд и изобщо прилага
труд. Така на капиталиста неговият капитал, на поземления собстве-

ник неговата земя и на работника неговата работна сила, или, по-
точно, самият негов труд (защото той действително продава работната

сила само в нейното проявление, и цената на работната сила, както по-
казахме по-рано, на базата на капиталистическия начин на производство

необходимо му се представя като цена на труда), се представят като три

различни източника на специфичните им доходи: на печалбата, на позем-
лената рента и на работната заплата. Те и действително са такива в сми-

съл, че капиталът е за капиталиста дълготрайна помпа за изсмукване
принаден труд, земята е за поземления собственик дълготраен магнит за

привличане на част от принадената стойност, която е изсмукал капита-
лът, и, най-после, трудът е постоянно възобновяващото се условие и пос-

тоянно възобновяващото се средство да се придобие под титула на ра-

ботна заплата част от създадената от работника стойност, следователно
измервана от тази част на стойността част от обществения продукт — не-

обходимите средства за живот. Те са такива още и в смисъл, че капита-
лът фиксира част от стойността, значи от продукта на годишния труд,

във формата на печалба, поземлената собственост — друга част
във формата на рента, а наемният труд — трета част във формата на ра-

ботна заплата, и именно чрез това превръщане прави тези части доходи

на капиталиста, на поземления собственик и на работника, без обаче да
създава самата субстанция, която се превръща в тези различни катего-

рии. Напротив, разпределението предполага наличността на тази субс-

танция, т. е. цялата стойност на годишния продукт, която не е нищо друго
освен овеществен обществен труд. Обаче за агентите на производст-

вото, за носителите на различните функции на производствения процес
работата се представя не в тази, а напротив, в извратена форма. Защо

става това, ще обясним по-нататък в нашето изследване. За тези агенти
на производството капитал, поземлена собственост и труд се представят

като три различни, независими източника, от които като такива произхож-

дат три различни съставни части на ежегодно произвежданата стойност,
значи и на продукта, в която тя съществува, от които следователно про-

изхождат не само различните форми на тази стойност във вид на доходи,
припадащи се на отделни фактори на обществения производствен проц-

………………………………………….13