Page 93 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

само своята собствена работна сила; затова можеха ли те да разменят

тези свои продукти срещу продуктите на други трудещи се производители

другояче освен пропорционално на изразходвания труд? При такива ус-
ловия работното време, изразходвано за тези продукти, е било не

само единствената подходяща мярка за количественото определяне
на подлежащите на размяна величини, но при такива условия всяка друга

мярка е била съвсем немислима. Нима може да се помисли, че селяните
и занаятчиите са били толкова глупави да разменят продукта на 10-часо-

вия труд на единия срещу продукта на едночасовия труд на другия? За

целия период на селското натурално стопанство е била възможна само
такава размяна, при която разменяните количества стоки имат тенденци-

ята във все по-голяма степен да съответстват на количествата на въплъ-
тения в тях труд. От момента на появяването на парите в този стопански

строй тенденцията към съответствие със закона за стойността (nota bene
— във формулировката на Маркс!) става, от една страна, още по-

ясна, но, от друга — тя вече започва да се нарушава поради намесата на

лихварския капитал и на фискалната експлоатация, и периодите, през ко-
ито цените, средно взето, почти се приближават до стойността, стават

вече по-продължителни.

Същото важи за размяната на продуктите на селяните срещу продуктите

на градските занаятчии. Отначало размяната се извършва непосредст-
вено, без участието на търговеца, през пазарните дни в градовете, къ-

дето селянинът продава и прави своите покупки. И тук не само на селя-

нина са известни трудовите условия на занаятчията, а и последният поз-
нава условията на селския труд. Той сам още до известна степен е селя-

нин, той има не само зеленчукова и овощна градина, но много често
парче земя, една-две крави, свине, домашни птици и т.н. По такъв начин

в средните векове хората са били в състояние доста точно да изчисляват
производствените разходи един на друг за суровини, помощни матери-

али, както и работното време — поне доколкото се е отнасяло до пред-

метите за всекидневна употреба.

Но как тогава при тази размяна според количеството на изразходвания
труд се е определяло това количество, макар и косвено и относително,

за продуктите, които изискват изразходване на труд в течение на продъл-

жително време, с нередовни прекъсвания и неопределен размер на про-

93