Page 94 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

дукцията, например за зърнените храни и добитъка, и то от хора, които

не умеят да смятат? Очевидно само по пътя на продължителен процес

на налучкване чрез зигзаги, често пъти слепешката, пипнешката, при ко-
ето, както и винаги, само горчивият опит е учил хората. Необходимостта

за всеки един изобщо да получи онова, което е изразходвал, е съдейст-
вала във всеки отделен случай за намиране на правилния път, а ограни-

ченият брой на видовете предмети, които са постъпвали в размяната, на-
ред с неизменящия се — често пъти в течение на много векове — харак-

тер на тяхното производство, улеснявали тази задача. За да се до-

каже, че за приблизително точното установяване на относителната вели-
чина на стойността на тези продукти съвсем не е било необходимо осо-

бено много време, е достатъчен само фактът, че такава стока като доби-
тъка, за който поради продължителния период за произвеждането на

всяко отделно животно това определяне изглежда най-трудно, е била
първата досега общопризната парична стока. За да се осъществи това, е

трябвало стойността на добитъка, неговото разменно отношение към цял

ред други стоки да се развие до определена величина, относително нео-
бичайна и безпрекословно признавана на територията на много племена.

И хората от онова време, както скотовъдците, така и ония, които купували
от тях, навярно са били достатъчно умни да не подаряват при размяната

без еквивалент изразходваното от тях работно време. Напротив, колкото
по-близо се намира един или друг народ до първобитното състояние на

стоковото производство — например русите и жителите на Изтока, — тол-

кова повече време изразходват те и досега, за да измъкнат чрез дълго и
упорито пазарене пълната равностойност на работното време, употре-

бено за произвеждането на продукта.

Изхождайки от това определение на стойността чрез работното време,

цялото стоково производство — а заедно с това и многообразните отно-
шения, в които се проявяват различните страни на закона за стойността

— се развива така, както е изложено в първия отдел на първия том на

„Капиталът“, а значи и по-специално условията, при които трудът единс-
твен създава стойност. При това те са условия, които си прокарват път,

без да проникват в съзнанието на участниците и които могат да бъдат
абстрахирани от ежедневната практика само по пътя на трудни теорети-

чески изследвания и които следователно действат подобно на природ-
ните закони, което неизбежно произтича, както доказа Маркс, от природа-

94