Page 25 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

Петербургският „Вестник Европы” в една статия, която разглежда изключително
метода на „Капитала” (майската книжка от 1872 г., стр. 427-436), намира моя из-
следователски метод строго реалистичен, но начинът на изложението, за не-
щастие, бил немско-диалектически. Авторът казва: „На пръв поглед, ако съдим
по външната форма на изложението, Маркс е най-голям идеалист-философ и то
в немския, т.е. в лошия смисъл на думата. А всъщност той е безкрайно по-
реалист отколкото всички негови предшественици в областта на икономическата
критика… Той в никой случай не може да бъде наречен идеалист.” На господин
автора аз най-добре ще отговоря с няколко извадки от неговата собствена кри-
тика, които при това може да представляват интерес за някои от моите читате-
ли, за които е недостъпен езикът на руския оригинал.

След един цитат от моя предговор към „Zur Kritik der politischen Oekonomie”,
Берлин, 1859, стр. IV-VII [бълг. изд. стр. 8-11], където аз изложих материалисти-
ческата основа на моя метод, господин авторът продължава:

„За Маркс е важно само едно: да намери закона на явленията, с изследването
на които той се занимава. При това за него е важен не само законът, който ги
управлява, когато те имат определена форма и се намират в онова взаимно от-
ношение, което се наблюдава в даден период от време. За него е важен преди
всичко и законът на тяхното променяне, на техния развой, т.е. преминаването от
една форма в друга, от един ред на взаимната връзка в друг. Щом веднъж отк-
рие този закон, той в подробности разглежда последиците, в които законът се
проявява в обществения живот… Съобразно с това Маркс цели само едно: чрез
точно научно изследване да докаже необходимостта от определен строй на об-
ществените отношения и колкото се може по-безупречно да констатира фактите,
които му служат за изходни и опорни точки. За това е напълно достатъчно, ако
той едновременно с необходимостта на съвременния строй докаже и необходи-
мостта на един друг строй, в който първият неизбежно трябва да премине, без-
различно дали хората вярват или не вярват това, дали го съзнават или не го

съзнават. Маркс разглежда общественото движение като природноисторически
процес, управляван от закони, които не само че са независими от волята, съзна-
нието и намеренията на хората, но дори, напротив, определят тяхната воля,
съзнание и намерения…

Ако съзнателният елемент играе такава подчинена роля в историята на култура-
та, тогава се разбира от само себе си, че критиката, която има за свой предмет
самата култура, най-малко може да има за своя основа каква да е форма или
какъв да е резултат на съзнанието. Това значи, че за изходна точка може да й
служи не идеята, а само външното явление. Критиката ще се ограничи в сравня-
ването и съпоставянето на даден факт не с идеята, а с друг факт. За нея е важ-
но само това – двата факта да бъдат колкото се може по-точно изследвани и
един спрямо друг действително да представляват различни моменти на разви-
тието, а най-важно е – не по-малко точно да бъде изследвана серийната поре-
дица – последователността и връзката, – в която се проявяват степените на
развитието. Но ще кажат, че общите закони на икономическия живот са едни и
същи, напълно безразлично дали те се прилагат към настоящето или към мина-

25