Page 17 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 17

видове дейност с плат и прежда — докато пък стойностите палто и

      платно са само безформена маса труд, — също така и съдържащите

      се в тези стойности видове труд се вземат не по тяхното производст-
      вено отношение спрямо плата и преждата, а само като изразходване

      на човешка работна сила. Шивачеството и тъкачеството са образу-

      ващи елементи на потребителните стойности палто и платно именно

      благодарение  на  своите  различни  качества;  а  субстанция  на  стой-

      ността на палтото и на стойността на платното те са само доколкото

      е абстрахирано тяхното особено качество и доколкото и двете прите-

      жават еднакво качество, качеството на човешки труд.


      Палто и платно обаче не са само стойности изобщо, а стойности с

      определена величина и, както приехме, палтото струва двойно пове-

      че отколкото 10 аршина платно. Откъде е тази разлика във величина-

      та на стойностите им? Оттам, че платното съдържа само половината

      от  труда,  който  се  съдържа  в  палтото,  така че  за  произвеждане на
      последното трябва да се изразходва работна сила през двойно пове-

      че време отколкото за произвеждане на първото.



      Така че ако с оглед на потребителната стойност съдържащият се в

      стоката труд важи само качествено, то, след като той вече бъде све-

      ден към човешки труд без други качества, той, с оглед на величината

      на стойността, важи само количествено. В първия случай става въп-

      рос за това, как и какво произвежда трудът, във втория случай — за
      това, колко е бил трудът, за неговото времетраене. Тъй като величи-

      ната на стойността на дадена стока изразява само количеството на

      съдържащия се в нея труд, стоките, взети в определени пропорции,

      трябва да имат винаги еднакво големи стойности (Т.е. всяка част от

      всички разделени на пропорции стоки има еднаква стойност с всяка друга
      част от всички пропорции. В превода имаше грешка, която твърдеше, че

      не  пропорциите,  а  стоките  имат  еднакви  стойности.  Която  глупост

      Маркс не може да изрече. Това разбрахме, след като сравнижме превода с
      английския вариант. бг.ред.).


      Ако напр. производителната сила на всички видове полезен труд, не-


                                                           17
   12   13   14   15   16   17   18   19   20   21   22