Page 130 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

глава „Стойност и богатство, техните отличителни свойства” е принуден мъ-
чително да се блъска с тривиалностите на един Ж. Б. Сей. И затова накрая е

съвсем учуден, че Детю, наистина, от една страна е съгласен с него за труда

като източник на стойността, но въпреки това от друга страна хармонира със
Сей по въпроса за понятието стойност.]
32
[*32 Един от основните недостатъци на класическата политическа иконо-

мия се състои в това, че тя никога не е сполучвала да извлече от анализа на

стоката и по-специално на стоковата стойност — формата на стойността, ко-
ято именно я прави разменна стойност. Тъкмо в лицето на най-добрите си

представители, като А. Смит и Рикардо, тя разглежда стойностната форма

като нещо съвсем безразлично или външно за природата на самата стока.
Причината не е само там, че вниманието им е изцяло погълнато от анализа

на величината на стойността. Причината се намира по-дълбоко. Стойностна-
та форма на продукта на труда е най-абстрактната, но и най-общата форма

на буржоазния начин на производство, който чрез нея се характеризира като
особен вид обществено производство, а едновременно с това се характери-

зира и исторически. Така че когато погрешно вземат буржоазния начин на

производство за вечна природна форма на общественото производство, не-
избежно изпускат предвид и специфичността на стойностната форма, значи и

на стоковата форма, която по-нататък е развита като парична форма, капи-
талова форма и т.н. Затова и у икономисти, които са напълно съгласни по

измерването на величината на стойността с работното време, намираме най-
пъстри и най-противоречиви представи за парите, т.е. за завършената форма

на всеобщия еквивалент. Това особено ярко изпъква напр. при разглеждане

на банковото дело, където вече никак не са достатъчни площадни дефини-
ции на парите. В противоположност на това изникна една реставрирана мер-

кантилна система (Ганил и др.), която вижда в стойността само обществената
форма или по-скоро само нейната нематериална привидност. — Да забележа

тук веднъж завинаги, че под класическа политическа икономия аз разбирам
цялата икономия от Уилям Пети насам, която изследва вътрешната взаимна

връзка на буржоазните производствени отношения, в противоположност на

вулгарната икономия, която се върти в самосферата на едни привидни вза-
имни връзки и, за да стигне до едно приемливо обяснение на тъй наречените

най-груби явления за домашна употреба от страна на буржоазията, постоян-
но предъвква материала, който отдавна вече е разработен от научната поли-

тическа икономия, но във всичко друго се ограничава с това, да систематизи-

130