Page 131 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

ра и педантизира баналните и самодоволни представи на агентите на буржо-
азното производство за техния собствен най-съвършен свят и да ги провъзг-

ласява за вечни истини.]
33

[*33 „Икономистите имат своеобразен начин на процедиране. За тях има

само два вида институции — изкуствени и природни. Феодалните институции
били изкуствени, буржоазните са естествени. В това отношение икономисти-

те приличат на теолозите, които също така установяват два вида религии.

Всяка религия, която не е тяхната, е човешка измислица, но тяхната собстве-
на регигия е божествено откровение. — И така, имало е история, но сега вече

няма.” (Карл Маркс, Misere de la Philosophie — Reponse a la Philosophie de la

Misere par M. Proudhon, 1347, стр. 113) Наистина забавен е господин Бастиа,
който си въобразява, че старите гърци и римляни са живеели само от грабе-

жи. Но ако през цели векове се живее от грабеж, все пак винаги трябва да
има какво да се граби или предметът на грабежа непрекъснато да се възпро-

извежда. Затова изглежда, че и гърците, и римляните са имали някакъв про-
изводствен процес, значи някаква икономика, която е образувала материал-

ната основа на техния свят, точно тъй, както буржоазната икономика образу-

ва тази на днешния свят. Или Бастиа може би си мисли, че начинът на про-
изводство, основан на робския труд, почива върху системата на грабеж? То-

гава той застава на опасна почва. Ако един гигант на мисълта като Аристотел
е грешил в своята оценка на робския труд — защо едно джудже на икономи-

ката като Бастиа да не сгреши в своята оценка на наемния труд? — Ползам
се от този повод, за да отхвърля накъсо едно възражение, което ми бе нап-

равено от един немско-американски вестник в 1859 г., при излизането на мо-

ето съчинение: „Към критиката на политическата икономия.” Вестникът писа,
че моето мнение, според което даденият начин на производство и съответни-

те му за всяко дадено време производствени отношения, накъсо — че „ико-
номическата структура на обществото е реалната основа, върху която се из-

дига една юридическа и политическа надстройка и на която отговарят опре-
делени обществени форми на съзнанието”, че „начинът на производството в

материалния живот определя социалния, политическия и духовния процес на

живота изобщо” [бълг. изд. стр. 9] — вестникът писа, че всичко това, наисти-
на, било вярно за днешния свят, в който господстват материалните интереси,

но не и за средните векове, когато господствал католицизмът, нито за Атина
и Рим, където господствала политиката. Първо, чудно е, че има хора, които

да благоволяват да смятат, че на някого са останали непознати тези светов-

131