Page 132 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 132
но познати фрази за средните векове и за античния свят. Ясно е поне това,
че средните векове не са могли да живеят с католицизъм, а античният свят
— с политика. Напротив, начинът, по който те са осигурявали своя живот,
обяснява защо в единия случай главна роля е играла политиката, а в другия
— католицизмът. Впрочем нужно е човек отмалко да познава напр. историята
на Римската република, за да знае, че тайната на тази история се съдържа в
историята на поземлената собственост. От друга страна, още Дон Кихот е из-
купил заблуждението, че е смятал скитническото рицарство за еднакво съв-
местимо с всички икономически форми на обществото.]
34
[*34 „Value is a property of things, riches of men. Value, in this sense,
necessarily implies exchange, riches do not.” („Observations on certain verbal
disputes in Political Economy, particularly relating to value and to demand and
supply”, Лондон, 1821 г., стр. 16)]
35
[*35 „Riches are the attribute of man, value is the attribute of commodities. A
man or a community is rich, a pearl or a diamond is valuable… A pearl or a
diamond is valuable as a pearl or diamond.” C. Бейли, A critical Dissertation etc.,
стр. 165]
36
[*36 Авторът на „Observations” и C. Бейли обвиняват Рикардо, че той пре-
върнал разменната стойност от нещо само относително в нещо абсолютно.
Напротив. Той е свел привидната относителност, която тези предмети, напр.
диаманти и перли, притежават като разменни стойности, към скритото зад
привидността истинско отношение, към тяхната относителност като прости
изрази на човешки труд. Ако рикардианците отговарят на Бейли грубо, но не
убедително, то е само затова, че те не са намерили у самия Рикардо никакво
обяснение на вътрешната връзка между стойността и формата на стойността
или разменната стойност.]
37
[*37 В толкова прославения със своето благочестие ХVІ век между тези
стоки често са се намирали твърде нежни неща. Така, един френски поет от
онова време наброява между стоките, които са се намирали на пазара в Лан-
ди, наред с платове за дрехи, обуща, кожи, земеделски оръдия и т.н., също и
„femmes folles de leur corps” (жени, които предлагат телата си)].
38
[*38 Прудон извлича своя идеал за справедливостта, за „justice eternelle”
(френ.: вечна справедливост), из онези правни отношения, които отговарят
132