Page 133 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

на стоковото производство, а това, нека забележим между другото, довежда
и до така утешителното за всички филистери доказателство, че формата на

стоковото производство е също тъй вечна, както справедливостта. След това

пък, наопаки, той иска да преобразува според този идеал действителното
стоково производство и отговарящото му действително право. Какво бихме

мислили за един химик, който, вместо да изучава действителните закони на
обмяната на веществата и въз основа на тях да решава определени задачи,

би искал да преобразува обмяната на веществата според „вечните идеи” на
„естественост” и „сродност”? Нима ще знаем нещо повече за „лихварството”,

когато кажем, че то противоречи на „вечна справедливост”, на „вечно равенс-

тво” и на „вечна взаимност” и на други „вечни истини”вечни истини, отколкото
са знаели отците на черквата, когато са казвали, че то противоречи на „вечна

милост”, на „вечна вяра” и на „вечната воля божия”?]
39

[*39 „Защото употребата на всяко благо е двояка. — Едната е свойствена

на нещото като такова, а другата — не, както един сандал може да служи и
като обувка, и за размяна. И двете са потребителни стойности на сандала,

тъй като и оня, който разменя сандала срещу нещо, което му липсва, напр.

срещу храна, използа сандала като сандал. Но не по естествения начин на
неговата употреба. Защото той не съществува заради размяна.” (Аристотел,

De Republica, книга 1, гл. 9)]
40

[*40 По това може да се съди за хитроумността на дребнобуржоазния со-

циализъм, който иска да увековечи стоковото производство и същевременно
да премахне „противоречието между пари и стока”, т.е. самите пари, тъй като

те съществуват само в това противоречие. По същия начин би могло да се

премахне папата, а да се остави католицизмът. По-подробно по това виж в
моето съчинение: „Zür Kritik der politischen Ökonomie”, стр. 61 сл.; бълг. изд.

стр. 80—81]
41

[*41 Докато все още не се разменят един с друг два различни потребителни

предмета, а, както често срещаме това у диваците, като еквивалент срещу
един и същ предмет се предлага хаотична маса от най-разнообразни неща —

дотогава самата непосредствена размяна на продуктите се намира още в
своето преддверие.]
42

[*42 Карл Маркс, Zür Kritik usw., стр. 135 [бълг. изд. стр. 162]. „Металите…
са по природа пари.” (Галиани, Delia Moneta, в сбирката на Кустоди, Parte

133