Page 134 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 134

Moderna, том ІІІ, стр. 72)]

      43

      [*43 По-подробно по това в моето току-що цитирано съчинение, в отдела:
      „Благородните метали”; бълг. изд. стр. 160]
      44

      [*44 „Парите са всеобщата стока.” (Вери, Meditazioni sulla Economia Politica,
      стр. 16)]
      45

      [*45 „Самото сребро и злато, които можем да означим с общото име благо-

      роден метал”, са… стоки… стойността на които… се качва и спада. На благо-
      родния  метал  може  да  се  признае  по-голяма  стойност,  когато  за  по-малко

      тегло от него може да се добие по-голямо количество промишлени продукти
      или селски произведения.” („А Discours on the General Notions of Money, Trade

      and Exchange, as they stand in relations to each other. By a Merchant”, Лондон,
      1695 г., стр. 7) „Среброто и златото, в монети или не, наистина служат като

      мярка на всички други неща, но и те са не по-малко стока, отколкото виното,

      растителното  масло,  тютюнът,  вълнените  или  памучните  платове.”  („А
      Discourse concerning Trade, and that in particular of the East-Indies etc.”, Лондон,

      1689 г, стр. 2) „Богатството и имуществата на кралството не могат да се със-
      тоят само от пари, нито пък може златото и среброто да не се смятат за сто-

      ки.” („The East India Trade a most Profitable Trade”, Лондон, 1677 г., стр. 4)]
      46

      [*46 „Златото и среброто имат стойност като метали още преди да са ста-

      нали пари.” (Галиани, Delia Moneta, стр. 72) Лок казва: „Всеобщото съгласие

      на хората е придало имагинерна стойност на среброто, поради неговите ка-
      чества, които го правят подходящо за пари.” Лoy, напротив, казва: „По какъв

      начин различни нации биха могли да придадат на някакво нещо имагинерна
      стойност… или пък как би могла да се задържи тази имагинерна стойност?”

      Но колко малко е разбирал тази работа и той сам: „Среброто се е разменяло
      по потребителната стойност, която то е имало — значи по неговата действи-

      телна стойност; по силата на своето назначение да служи като… пари то е

      добило една добавъчна стойност.” Джон Лоу, Considerations sur le numeraire
      et Ie commerce в изданието на Дер: Economistes Financiers du XVIII siecle, стр.

      (469) 470]
      47

      [*47  „Парите  са  техен  (на  стоките)  знак.”  (В.  дьо  Форбоне,  Elements  du

      Commerce, ново  изд.,  Лайден  1766 г.,  том  II,  стр.  143)  „Като знак  те  биват


                                                           134
   129   130   131   132   133   134   135   136   137   138   139