Page 135 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

привличани от стоките.” (пак там, стр. 155) „Парите са знак на някоя вещ и я
представляват.” (Монтескьо, Esprit des Lois. Oeuvres, Лондон, 1767 г., том II,

стр. 2.) „Парите не са прост знак, защото те сами са богатство; те не предс-

тавляват стойностите, те самите им са равностойни.” (Льо Трон, De l'lnteret
Social, стр. 910.) „Ако разглеждаме понятието стойност, самата вещ се взема

само като знак и има значение не като самата себе си, а като това, което
струва.” (Хегел, Philosophie des Rechts, стр. 100) Юристите още дълго преди

икономистите са пуснали в ход представата за парите само като знак и за
само имагинерната стойност на благородните метали. Те са вършили това в

своята служба като сикофанти на кралската власт, чието право да фалши-

фицира монети те през цялото средновековие са подкрепяли с традициите
на Римската империя и с изразените в пандектите понятия за парите. „Никой

не може и не бива да се съмнява — казва техният прилежен ученик Филип
Валоа в един декрет от 1346 г., — че само на Нас и на Наше Кралско Вели-

чество принадлежи… сеченето на пари, тяхното производство, състав, ре-
зерви и всички разпореждания относно парите, както и правото да ги пущаме

в обръщение по такъв начин и на такава цена, както на Нас ни харесва и как-

то Ние благоволим.” Догма на римското право е било, че императорът декре-
тира стойността на парите. Изрично е било забранено парите да се третират

като стока. „Не бива да се разрешава никому да купува пари, защото те са
създадени за общо ползване и не бива да стават стока.” Добре излага този

въпрос Дж. Ф. Панини в Saggio sopra il giusto pregio delle cose, 1751 г., у Кус-
тоди, Parte Moderna, том II. Особено във втората част на своето съчинение

Панини полемизира с господа юристите.]
48
[*48 „Ако един човек би могъл да добие в мините в Перу една унция сребро

и да го достави в Лондон за същото време, което му е потребно за производ-

ството на един бушел жито — тогава едното ще бъде естествената цена на
другото; ако пък благодарение на разработването на нови и по-богати мини

сега той може да добие две унции сребро със същото усилие както по-преди
една, то пшеницата при цена 10 шилинга за един бушел ще бъде също тъй

евтина, както по-рано при цена 5 шилинга, caeteris partibus [лат.: при равни

други условия].” (Уйлям Пети, A Treatise of Taxes and Contributions, Лондон,
1667 г., стр. 31)]
49
[*49 След като господин професор Рошер ни поучи, че „погрешните дефи-

ниции на парите могат да бъдат разделени на две главни групи: такива, които

135