Page 136 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

ги смятат за нещо повече от стока, и такива, които ги смятат за нещо по-
малко от стока”, следва един пъстър каталог от съчинения върху същността

на парите, през който не прозира нито най-отдалечен поглед върху действи-

телната история на теорията на парите, а след това иде поуката: „Впрочем
не може да се отрича, че мнозинството от най-новите икономисти не са об-

ръщали достатъчно внимание на особеностите, които отличават парите от
другите стоки (значи парите все пак са повече или по-малко от стока ?)… В

този смисъл полумеркантилистичната реакция на Ганил не е съвсем неосно-
вателна.” (Вилхелм Рошер, Die Grundlagen der Nationalokonomie, 3 изд., 1858

г., стр. 207—10) Повече — по-малко — недостатъчно — в този смисъл — не

съвсем! Какви определения на понятията! И тия еклектични професорски
брътвежи г. Рошер скромно е кръстил „анатомо-физиологически метод” в по-

литическата икономия. Но на г. Рошер ние все пак дължим едно откритие, а
именно, че парите са „една приятна стока”.]
50

[*50 Въпросът защо парите не представляват непосредствено самото ра-
ботно време — така че напр. една банкнота да представлява х работни часо-

ве — се свежда просто към въпроса защо върху основата на стоковото про-

изводство продуктите на труда трябва да приемат формата на стоки, тъй ка-
то тяхната стокова форма вече включва тяхното раздвояване на стока и па-

рична стока. Или защо частният труд не може да бъде разглеждан като не-
посредствено обществен труд, като неговата противоположност. На друго

място аз подробно съм разгледал повърхностната утопичност на „трудовите
пари” при наличността на стоковото производство (Маркс, Zür Kritik usw., стр.

61 сл. [бълг. изд. стр. 80 сл.]). Тук ще забележа още, че напр. „трудовите па-

ри” на Оуен са толкова малко „пари”, колкото, да кажем, и един театрален
билет. Оуен предпоставя непосредствено обобществен труд, една форма на

производство, която е диаметрално противоположна на стоковото производс-
тво. Трудовата марка констатира само индивидуалния дял на производителя

в общия труд и неговото индивидуално право върху определена част от
предназначения за консумация общ продукт. Но Оуен не е и мислил да взема

като предпоставка стоковото производство и въпреки това чрез парични фо-

куси да се стреми да избегне неговите налагащи се условия.]
51

[*51 Дивакът или полудивакът си служи със своя език малко по-другояче.

Капитан Пери разказва напр. за жителите на западния бряг на Бафиновия
залив: „В този случай (при размяна на продукти)… те го облизват (това, което

136