Page 137 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 137

им се предлага) два пъти с езика си, след което като че ли смятаха сделката
      за задоволително сключена.” Също така и източните ескимоси винаги лижат

      при размяната получавания предмет. Щом като на север за орган на присво-

      яването служи езикът, то не е чудно, че на юг коремът се смята като орган на
      натрупаната собственост, така че кафрите съдят за богатството на човека по

      дебелината на неговия търбух. Кафрите са твърде разумни хора, защото до-
      като официалният британски отчет за състоянието на народното здраве през

      1864 г. се оплаква от липса на тлъстинни вещества в храната на голямата
      част от работническата класа, някой си д-р Харвей, макар и да не е открил

      кръвообращението, през същата година има щастие със своите шарлатански

      рецепти, които обещаваха на буржоазията и аристокрацията да ги избавят от
      товара на излишната тлъстина.]
      52
      [*52  Виж  Карл  Маркс,  Zür  Kritik  usw.,  Theorien  von  der  Masseinheit  des

      Geldes, стр. 53 сл.; бълг. изд. стр. 70]
      53

      [*53 Бележка към второто издание: „Там, където златото и среброто еднов-
      ременно служат като законни пари, т.е. като мярка на стойността, винаги е

      бил правен опит да бъдат разглеждани и двете като една и съща материя.
      Ако се приеме, че едно и също работно време трябва неизменно да се оп-

      редметява в еднакви пропорции злато и сребро, значи всъщност да се прие-

      ме, че злато и сребро са една и съща материя и че определена маса от по-
      малоценния  метал,  от  среброто,  образува  неизменна  дроб  от  определена

      маса злато. Още от управлението на Едуард III до времето на Георг II исто-
      рията на английското парично дело се губи в непрекъсната редица от смуще-

      ния, произлизащи от сблъскването между установените със закон съотноше-

      ния на стойностите на златото и среброто и действителните колебания на
      техните стойности. Ту златото е било оценявано много високо, ту среброто.

      По-ниско оцененият метал е бил изтеглян от циркулацията, претопяван и ек-
      спортиран. След това съотношението на стойностите на двата метала е било

      изменено  отново  по  законодателен  път,  обаче  новата  номинална  стойност
      скоро е влизала в същия конфликт с действителното съотношение на стой-

      ностите, както и старата. В наше време слабото и временно спадане на стой-

      ността на златото спрямо среброто, дължащо се на засиленото търсене на
      сребро от страна на Индия и Китай, предизвика във Франция същото явление

      в най-голям мащаб, а именно — износ на сребро и изтласкването му от цир-
      кулацията от златото. През годините 1855, 1856 и 1857 превесът на вноса на



                                                           137
   132   133   134   135   136   137   138   139   140   141   142