Page 138 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

злато във Франция над износа на злато от Франция е възлизал на 41 580 000
ф.ст., докато превесът на износа на сребро над вноса на сребро е възлизал

на 14 704 000 ф.ст. В действителност, в страни, където и двата метала са по

закон мерки на стойността, и двата трябва да бъдат приемани задължително
като платежно средство, но всеки може да плати по желание в този или онзи

метал, металът, чиято стойност се покачва, носи ажио и, както всяка друга
стока, измерва цената си в надминатия по стойност метал, а този последният

служи като единствена мярка на стойността. Целият исторически опит в тази
област се свежда просто до това, че там където две стоки по закон изпълня-

ват функцията на мярка на стойностите, фактически винаги само една се

затвърдява като такава.” (Карл Маркс, Zür Kritik usw., стр. 52, 53 [бълг. изд.
стр. 70—71])]
54
[*54 Бележка към второто издание: Странното положение, че унцията зла-

то, като единица-мярка на монетния мащаб, в Англия не се поделя на кратни

части, се обяснява по следния начин: „Нашата монетна система първоначал-
но е била нагодена само за употреба на сребро — затова една унция сребро

винаги може да бъде разделена на известен съответен брой монети; тъй като

златото едва в по-късни времена е било въведено в монетната система, на-
годена само за среброто, унцията злато не може да бъде насечена на съот-

ветния брой монети.” (Маклeрeн, History of the Currency, Лондон, 1858 г., стр.
16)]
55

[*55 Бележка към второто издание: В английски съчинения бъркотията от-
носно мярката на стойностите (measure of value) и мащаба на цените

(standard of value) е неизказано голяма. Функциите им, а поради това техните

названия, постоянно се смесват.]
56

[*56 Впрочем той няма и всеобща историческа валидност.]
57
[*57 Бележка към второто издание: „Онези монети, чиито имена днес са

само мисловни, са най-старите монети у всички народи; но всички имена из-

вестно време са били реални, и тъкмо защото са били реални, хората са
смятали с тях.” (Галиани, Delia Moneta, стр. 153)]
58
[*58 Бележка към второто издание: Така, английският фунт сега означава

по-малко от една трета от своето първоначално тегло; шотландският фунт,

преди унията — само 1/36; френският ливр — 1/74; испанският мараведи —

138