Page 139 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

по-малко от 1/1000; португалският рейс — една още по-малка пропорция.]

59

[*59 Бележка към второто издание: Господин Дейвид Уркварт бележи в
своите „Familiar Words” следното за чудовищното (!) обстоятелство, че в

днешно време един фунт (фунт стерлинг), единицата на английския паричен
мащаб, е равен приблизително на… от унцията злато: „Това е фалшифика-

ция на една мярка, а не установяване на един мащаб.” В това „фалшиво на-

зоваване” на тежестта на златото той вижда, както и във всичко друго, фал-
шифициращата ръка на цивилизацията.]
60
[*60 Бележка към второто издание: „Когато попитали Aнахарсис за какво

употребяват елините парите, той отговорил: за смятане.” (Атеней],

Deipnosophistai, книга IV, 49, том 2 [стр. 120], изд. Schweighauser, 1802 г.)]
61
[*61 Бележка към второто изд.: „Тъй като парите като мащаб на цените се

явяват със същите наименования за смятане, както и цените на стоките —

напр. една унция злато се изразява, също както и един тон желязо, с 3 ф.ст.,
17 шилинга и 10 1/2 пенса — тези техни наименования за смятане били на-

речени тяхна монетна цена. Поради това е възникнала странната представа,
според която златото (респективно среброто) като че ли се оценява в своя

собствен материал и като че ли, за разлика от всички други стоки, получава
от държавата твърда цена. Установяването на наименования за смятане за

определени тегла злато погрешно било сметнато като установяване на стой-

ността на тези тегла.” (Карл Маркс, Zür Kritik usw. стр. 52 [бълг. издание стр.
70])]
62
[*62 Сравни и „Теории за единицата мярка на парите” в „Zür Kritik der

politischen Oekonomie”, стр. 53 сл.; бълг. изд. стр. 72. Фантазиите относно по-

качването или спадането на „монетната цена”, което се състои в това, закон-
ните парични названия за фиксирани от закона тежести злато или сребро да

бъдат пренесени от държавата върху по-големи или по-малки тежести и спо-

ред това напр. от 1/4 унция злато занапред да се секат не 20, а 40 шилинга —
тези фантазии, доколкото те не са нескопосни финансови операции против

държавните и частни кредитори, а имат за цел икономически „чудотворни ле-
чения”, са така изчерпателно разгледани от Пети в „Quantulumcumque

concerning Money. To the Lord Marquess of Halyfax”, 1682 — че дори неговите
непосредствени приемници, сър Дъдли Норт и Джон Лок, за по-сетнешните

139