Page 18 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 18

обходими за произвеждане на едно палто, остане неизменна, то ве-

      личината на стойността на палтата расте само с тяхното собствено

      количество. Ако едно палто представлява х работни дни, то две пал-

      та представляват 2х работни дни, и т.н. Но да приемем, че трудът,

      необходим за произвеждане на едно палто, се увеличи два пъти или

      се намали наполовина. В първия случай стойността на едно палто ще

      бъде колкото е била по-преди стойността на две палта, а във втория

      — стойността на две палта ще бъде колкото е била по-преди стой-

      ността на само едно палто, макар че и в двата случая едно палто за-

      доволява същите потребности както и преди и че съдържащият се в

      него полезен труд си остава еднакво доброкачествен. Но количество-
      то на труда, изразходван за неговото произвеждане, се е променило.



      Едно по-голямо количество потребителни стойности съставя само по

      себе си по-голямо материално богатство, две палта са повече от ед-

      но. С две палта могат да се облекат двама души, с едно — само един

      човек, и т.н. И все пак на нарастващата маса на материалното богат-

      ство може да отговаря едно същевременно спадане на величината

      на неговата стойност. Това противоположно движение произтича от
      двоякия характер на труда. Естествено, производителната сила вина-

      ги е производителна сила на полезен, конкретен труд и действително

      определя само степента на въздействието на целесъобразната про-

      изводителна дейност в даден период от време. Поради това полез-

      ният  труд  става  по-изобилен  или  по-оскъден  източник  на  продукти,

      право пропорционално с нарастването или намаляването на неговата

      производителна  сила.  Напротив,  една  промяна  в  производителната
      сила сама по себе си никак не засяга труда, изразен  в стойността.

      Тъй като производителната сила принадлежи на конкретната полезна

      форма на труда, тя, естествено, не може вече да засяга труда, когато

      се абстрахираме от неговата конкретна, полезна форма. Поради това

      един и същ труд в еднакви периоди от време винаги създава стой-

      ности от еднаква величина, както и да се изменя производителната

      сила. Но в същия период от време той доставя различни количества


                                                           18
   13   14   15   16   17   18   19   20   21   22   23