Page 21 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

Тайната на всяка стойностна форма се крие в тази проста форма на
стойността. Поради това нейният анализ представлява същинската

трудност.

Две разнородни стоки А и Б, в нашия пример — платно и палто, яв-

но играят тук две различни роли. Платното изразява своята стойност

в палтото, а палтото служи за материал на този стойностен израз.

Първата стока играе активна роля, а втората — пасивна. Стойността

на първата стока е изразена като относителна стойност или се на-

мира във форма на относителна стойност. Втората стока функциони-

ра като еквивалент [равностойност] или се намира в еквивалентна
форма.

Относителната форма на стойността и еквивалентната форма са мо-

менти, които принадлежат един към друг, взаимно зависими са и са

неразделни, но същевременно са взаимно изключващи се или проти-

воположни крайности, т.е. полюси на един и същ израз на стойността;

те винаги се разпределят между различните стоки, които стойностни-

ят израз поставя във взаимна връзка. Аз не мога например да изразя
стойността на платното в платно. 20 аршина платно = 20 аршина

платно — това не е никакъв израз на стойността. Това равенство,

напротив, показва, че 20 аршина платно не са нищо друго освен 20

аршина платно, определено количество от потребителния предмет

платно. Следователно стойността на платното може да бъде изразе-

на само относително, т.е. в друга стока. Поради това относителната

форма на стойността на платното предпоставя, че някоя друга стока
се намира в еквивалентна форма спрямо нея. От друга страна, тази

друга стока, която фигурира като еквивалент, не може същевременно

да се намира и в относителна стойностна форма. Не тя сама изразя-

ва своята стойност. Тя само доставя материал за изразяване на

стойността на друга стока.

Разбира се, изразът: 20 аршина платно = 1 палто или 20 аршина

21