Page 30 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

ното, то с това по никакъв начин не е дадена пропорцията, в която са

разменими палта срещу платно. Тъй като величината на стойността

на платното е дадена, тази пропорция зависи от величината на стой-
ността на палтата. Дали палтото е изразено като еквивалент, а плат-

ното като относителна стойност, или обратно — платното като екви-

валент, а палтото като относителна стойност, величината на стой-

ността на палтото винаги се определя от необходимото за неговото

произвеждане работно време, значи независимо от неговата стойнос-

тна форма. Но щом веднаж стоковият вид палто заеме в стойностния

израз мястото на еквивалент, величината на неговата стойност не
получава никакъв израз като стойностна величина. Тя фигурира в

уравнението на стойността по-скоро само като определено количест-

во от даден предмет.

Напр.: 40 аршина платно имат „стойността“ — на какво? На 2 палта.

Тъй като стоковият вид палто играе тук ролята на еквивалент, а пот-
ребителната стойност палто фигурира по отношение на платното ка-

то стойностно тяло, достатъчно е определено количество палта, за

да се изрази едно определено количество от стойността на платното.

Поради това две палта могат да изразят величината на стойността на

40 аршина платно, но те никога не могат да изразят величината на

своята собствена стойност, величината на стойността на палта. По-

върхностното схващане на този факт, че в стойностното уравнение

еквивалентът винаги притежава само форма на просто количество от

даден предмет, на дадена потребителна стойност, е подвел Бейли,
както и мнозина преди и след него, да видят в стойностния израз са-

мо количествено отношение. Еквивалентната форма на една стока,

напротив, не съдържа никакво количествено определение на стой-

ността.

Първата особеност, която изпъква при разглеждане на еквивалентна-
та форма, е следната: потребителна стойност става форма на прояв-

ление на своята противоположност, на стойността.

30