Page 31 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 31

Натуралната  форма  на  стоката  става  стойностна  форма.  Но  nota

      bene [лат.: мнго важно], това quid pro quo [лат.: тази замяна] се из-

      вършва за стоката Б (палто, пшеница, желязо и т.н.) само в рамките

      на стойностното отношение, в което влиза с нея някоя друга стока А

      (платно и т.н.), само в рамките на това отношение. Тъй като нито ед-

      на стока не може да се отнася към самата себе си като към еквива-

      лент, значи не може да превърне своята собствена натурална черуп-

      ка в израз на своята собствена стойност — тя трябва да се отнесе

      към друга стока като към свой еквивалент или да направи натурална-

      та черупка на друга стока своя собствена стойностна форма.


      Това ще ни стане нагледно с примера на една мярка, която се прила-

      га  върху  стоковите  тела  като  стокови  тела,  т.е.  като  потребителни

      стойности. Една буца захар има тегло, тъй като е тяло, а поради това

      има тежест, но тежестта на нито една буца захар не може нито да се

      види, нито да се пипне. Сега да вземем разни късове желязо, чието

      тегло е предварително определено. Сама по себе си телесната фор-

      ма на желязото е също тъй малка форма за проявяване на тежестта,

      както и тази на захарта. И все пак, за да изразим буцата захар като
      тежест, ние я привеждаме в тегловно отношение към желязото. В то-

      ва съотношение желязото фигурира като тяло, което не изразява ни-

      що друго освен тежест. Поради това количествата желязо служат ка-

      то тегловно мерило на захарта и спрямо тялото на захарта представ-

      ляват  само  въплъщение  на  тежестта,  форма  на  проявление  на  те-

      жестта. Желязото играе такава роля само в пределите на това от-

      ношение, в което е влязла спрямо него захарта или кое да е друго
      тяло, теглото на което трябва да се определи. Ако двете неща няма-

      ха тежест, те не биха могли да влязат в това отношение и поради то-

      ва едното не би могло да служи за израз на тежестта на другото. Ако

      турим и двете на везните, ще видим, че като тежести те наистина са

      едно и също, и затова в определена пропорция имат и еднакво тегло.

      Както тялото на желязото, като мярка на тежестта, представлява по

      отношение на захарната буца само тежест, тъй и в нашия стойностен


                                                           31
   26   27   28   29   30   31   32   33   34   35   36