Page 72 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

чална, проста или единична относителна стойностна форма. От друга

страна, разгънатият относителен стойностен израз или безкрайният

ред от относителни стойностни изрази става харатерна относителна
стойностна форма на стоката-пари. Но този ред сега е вече общест-

вено даден в стоковите цени. Прочетете някой ценоразпис отдясно

наляво, и ще намерите величината на стойността на парите, изразе-

на във всички възможни стоки. Парите, напротив, нямат никаква цена.

За да могат да участват в тази единна относителна стойностна фор-

ма на другите стоки, те би трябвало да се отнесат сами към себе си

като към свой собствен еквивалент.

Значи цената или паричната форма на стоките, както и изобщо тях-

ната стойностна форма, е само мисловна или съществуваща само в

представата форма, която се отличава от реалната веществена

форма на стоките. Стойността на желязо, платно, пшеница и т.н. съ-

ществува, макар и невидима, в самите тези предмети; тя се изразява
чрез тяхното съизмерване със златото, едно отношение със златото,

което тъй да се каже витае само в техните глави.51q Поради това паза-

чът на стоки трябва да заеме на тези техни глави своя език или да

прикачи на стоките книжни листчета, за да съобщи на външния свят

тяхната цена.*51 Тъй като изразяването на стоковите стойности в

злато е мисловно, за тази операция може да бъде употребено само
мисловно, съществуващо само в представата злато. Всеки стокопри-

тежател знае, че той съвсем не е позлатил своите стоки, когато при-

дава на тяхната стойност форма на цена или мислено въображаема

златна форма, и че не му е потребно нито зрънце действително зла-

то, за да оцени в злато милиони стокови стойности.52q Затова парите, в

своята функция като изразители на стойността, служат само като

мислено въображаеми или мисловни пари. Това обстоятелство е да-

ло повод за най-лудешки теории.*52 Макар че във функцията на

мярка на стойността служат само съществуващи в представата пари,

цената напълно зависи от реалния паричен материал. Стойността,

т.е. количеството човешки труд, който напр. се съдържа в един тон

72