Page 71 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 71

019


                                                       (горе)
                                              ГЛАВА ТРЕТА



                 ПАРИТЕ ИЛИ СТОКОВОТО ОБРЪЩИНИЕ

         1.  Мярка на стойностите



      За опростяване в това съчинение аз навсякъде предпоставям като

      парична стока златото.


      Първата функция на златото е да доставя на стоковия свят материал

      за  неговия  стойностен  израз,  или  да  изразява  стоковите  стойности

      като  едноименни величини, качествено равни и количествено срав-

      ними. Така то функционира като всеобща мярка на стойностите и са-

      мо благодарение на тази функция златото, специфичната еквивален-

      тна стока, става пари.
      50q

      Не чрез парите стоките стават съизмерими. Наопаки. Тъй като всички

      стоки, като стойности, са опредметен човешки труд и по силата на

      това сами по себе си са съизмерими, те могат взаимно да измерват

      своите стойности с една и съща специфична стока и по този начин да

      я  превърнат  в  обща  мярка  на  стойността  или  в  пари.  Парите  като

      мярка на стойността са необходима форма на проявление на присъ-


      щата на стоките мярка на стойността — на работното време.*50


      Стойностният израз на една стока в злато: х стока A = у парична

      стока — е нейна парична форма или нейна цена. Едно отделно урав-

      нение, като: 1 тон желязо = 2 унции злато, сега е достатъчно, за да се

      изрази  обществено-валидно  стойността  на  желязото.  Уравнението

      няма  вече  нужда  да  се  строява  в  обща  редица  със  стойностните

      уравнения  на  други стоки,  тъй  като  еквивалентната  стока,  златото,

      вече притежава свойството на пари. Така че всеобщата относителна
      стойностна форма на стоките сега пак има образ на своята първона-




                                                           71
   66   67   68   69   70   71   72   73   74   75   76