Page 70 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

констатацията, че парите са стока, вече отдавна са били задминати

наченките на анализа на парите — все пак това са били само начен-

ки.49q Трудността се състои не в това, да се разбере, че парите са стока,

а да се разбере как, защо и по какъв начин стоката е пари.*49

Ние видяхме, че още в най-простия стойностен израз: х стока А = у

стока Б, дадена вещ, в която се изразява величината на стойността
на друга вещ, като че притежава своя еквивалентна форма незави-

симо от това отношение, като някакво обществено природно свойст-

во. Ние проследихме затвърдяването на тази илюзия. То е напълно

завършено, когато всеобщата еквивалентна форма се срасне с нату-

ралната форма на дадена особена стока или кристализира в парична

форма. Една стока изглежда да става пари не защото другите стоки

всестранно изразяват в нея своята стойност, а, наопаки, те като че ли

изобщо изразяват своята стойност в нея, защото тя е пари. Посред-

ничещото движение изчезва в своя собствен резултат и не оставя зад
себе си никаква следа. Без всякакво негово съдействие стоките на-

мират своята собствена стойностна форма в завършен вид, като сто-

ково тяло, което стои вън от тях и наред с тях. Тези вещи, златото и

среброто, във вид, в който те излизат от недрата на земята, са съ-

щевременно непосредствено въплъщение на всеки човешки труд.

Оттук и магията на парите. Чисто атомистичните отношения между

хората в техния обществен производствен процес и оттук независи-
мият от техния контрол и от тяхната съзнателна иидивидуална дей-

ност веществен образ на техните собствени производствени отноше-

ния се проявяват най-напред в това, че продуктите на техния труд

всеобщо приемат форма на стоки. Поради това загадката на парич-

ния фетиш е само загадка на стоковия фетиш, станала видима и зас-

лепяваща очите.

70