Page 73 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 73

желязо,  се  изразява  в  мислено  представимо  количество  паричната

      стока, което съдържа също толкова труд. Значи според това, дали за

      мярка  на  стойността  служи  злато,  сребро  или  мед,  стойността  на
      един тон желязо се изразява в съвсем различни цени или мислено се

      представя в съвсем различни количества злато, сребро или мед.



      Затова ако две различни стоки, напр. злато и сребро, едновременно

      служат за мерки на стойността, тогава всички стоки имат два различ-

      ни израза на своите цени — цена в злато и цена в сребро, които спо-
      койно съществуват една до друга, докогато отношението между стой-

      ността на среброто и на златото остава неизменно, напр. = 1:15.53q Но

      всяка промяна на това стойностно отношение нарушава и отношени-

      ето между цената на стоките в злато и в сребро, а това фактически

      доказа, че двойствеността на мярката на стойността противоречи на

      нейните функции (не може мярката да се променя по прищевките

      на случайността. бг.ред.).*53



      Всички  стоки  с  определени  цени  се  представят  в  такава  форма:  а


      стока A = х злато; b стока В = z злато; с стока С = y злато и т.н.,

      дето а, b, с са определена маса от стоките A, В, С, а, х, z, y —

      определена маса злато. Следователно стоковите стойности са пре-

      върнати в мислени количества злато от различна величина, т.е. въп-

      реки пъстрото разнообразие на стокови тела — в едноименни вели-

      чини, величини в злато. Като такива различни величини злато, стоко-

      вите стойности се сравняват помежду си, измерват се една друга, и

      по този начин се развива техническата необходимост да бъдат отне-
      сени към някое фиксирано количество злато като към тяхна единица

      мярка. Тази единица мярка, чрез по-нататъшно делене на кратни час-

      ти, се доразвива в мащаб.54q Още преди да се превърнат в пари, злато-

      то, среброто, медта вече притежават такъв мащаб в своето тегло ка-

      то метали, така че напр. за единица-мярка служи фунтът, който в ед-

      на посока се дели на унции и т.н., а в друга чрез събиране става на

      центнери  и  т.н.*54  Затова  при  всяко  оръщение  на  метални  пари


                                                           73
   68   69   70   71   72   73   74   75   76   77   78