Page 76 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 76

Да се върнем сега пак към разглеждане на ценовата форма.


      Паричните названия на металните тежести постепенно се отделят от

      техните  първоначални  названия  за  тежина  по  различни  причини.

      Между тях исторически решаващи са:



      1. Въвеждане на чуждестранни пари у по-малко развити народи, както

      напр. в древния Рим сребърни и златни монети са циркулирали най-
      напред като чуждестранни стоки. Названията на тези чуждестранни

      пари са различни от местните названия за тежести.
      56q

      2.  С  развитие на  богатството  по-благородният  метал  изтиква  по-

      малко  благородния  от  функцията  му  като  мярка  на  стойността  —

      среброто изтиква медта, златото изтиква среброто, колкото този ред

      и да противоречи на всяка поетическа хронология.*56 Фунтът напр.

      е станал парично название на един действителен фунт сребро. Но

      когато златото изтикало среброто като мярка на стойността, същото

      название останало може би за                           от фунта злато и т.н. — в зависи-

      мост от стойностното отношение на златото и среброто.57q Фунтът

      като  парично  название  и  фунтът  като  обикновено  название  за  те-

      жестта на златото сега не съвпадат.*57 Фалшификацията на моне-

      тите, вършена от князете в продължение на цели векове, наистина е

      оставила  от  първоначалното  тегло  на  монетите  —  само  названия-

      та.*58



      Тези исторически процеси превръщат в народна привичка отделянето

      на паричните названия на металните тежести от техните обикновени

      названия като тежести. Тъй като паричният еталон от една страна е

      чисто условен, а от друга страна трябва да бъде общовалиден — в
      края на краищата той се регулира със закон. Дадено тегловно опре-

      делено количество благороден метал, напр. една унция злато, офи-

      циално се разделя на кратни части, които получават законни назва-

      ния като фунт, талер и т.н.59q Такава кратна част, която добива валид-

      ност на същинска единица-мярка на парите, от своя страна се под-


                                                           76
   71   72   73   74   75   76   77   78   79   80   81