Page 77 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 77

разделя  на  други  кратни  части  със  законни  названия,  като  шилинг,

      пени и т.н.*59 Както и преди, за еталон на металните пари остават

      определени по тежест количества от метала. Изменили са се само

      подразделенията и названията.



      Цените или количествата злато, в които мислено се превръщат стой-
      ностите на стоките, сега вече, значи, се изразяват в парични назва-

      ния или в признати от закона сметачни названия от златния еталон.

      Така че вместо да кажат: 1 квартер пшеница е равен на една унция

      злато, в Англия ще кажат, че той е равен на три фунта стерлинги, 17

      шилинга  и  10½  пенса.60q По  този  начин  със  своите  парични  названия

      стоките взаимно си казват каква стойност имат, а парите служат като

      пари за смятане винаги когато стане нужда да се фиксира една вещ

      като стойност, т.е. в парична форма.*60



      Названието на една вещ е нещо съвсем външно за нейната природа.

      Аз нищо не зная за даден човек, ако зная, че той се казва Якоб. По

      същия начин в паричното название фунт, талер, франк, дукат и т.н.
      изчезва всяка следа от стойностното отношение.61q Бъркотията относно

      тайнствения  смисъл  на  тези  кабалистични  знаци  е  още  по-голяма,

      защото тези парични названия изразяват и стойността на стоките, и,

      същевременно,  кратни  части  от  дадена  метална  тежест  от  парич-

      ния еталон*61. От друга страна е необходимо стойността, за разли-


      ка от пъстрите тела на стоковия свят, да се развие до тази ирацио-

      нално-предметна,xs*но и проста обществена форма.*62
      63q

      Цената е паричното название (етикет) на опредметения (вложения) в
      стоката труд. Значи еквивалентността на стоката и на количеството


      пари, чието название е цената на стоката, е тавтология,*63 пък и

      изобщо относителният стойностен израз на една стока е винаги израз

      на еквивалентността на две стоки. Но ако цената, като показател на

      величината  на  стойността  на  стоката,  е  показател  на  нейното  раз-

      менно отношение към парите, то от това не следва обратното, че по-


                                                           77
   72   73   74   75   76   77   78   79   80   81   82