Page 79 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 79

несъвпадане между величина на стойността и цена, т.е. между вели-

      чината на стойността и нейния собствен паричен израз, но може да

      крие в себе си едно качествено противоречие, така че цената изобщо
      престава да бъде стойностен израз, макар че парите са само стой-

      ностна форма на стоките. Някои неща, които сами по себе си не са

      стоки, напр. съвест, чест и др., могат да бъдат продавани за пари от

      техните притежатели и така, чрез своята цена, да придобият стокова

      форма. Така че дадено нещо може формално да има цена без да има

      стойност. Ценовият израз тук става въображаем (имагинерен), както

      известни величини в математиката. От друга страна и имагинерната
      ценова форма, като напр. цената на неразработената земя, която ня-

      ма стойност, понеже в нея не е опредметен човешки труд, може да

      крие в себе си едно действително стойностно отношение или произ-

      водно от него отношение.



      Както  относителната  стойностна  форма  изобщо,  и  цената  изразява
      стойността на една стока, напр. на един тон желязо, с това, че едно

      определено  количество  от  еквивалента,  напр.  една  унция  злато,  е

      непосредствено разменимо с желязо — но не и обратно, т.е. че и же-

      лязото от своя страна е непосредствено разменимо със злато. И та-

      ка, за да упражни практически ефекта на своята разменна стойност,

      стоката трябва да смъкне от себе си своето природно тяло и да се

      превърне от мислено представено злато в реално злато, макар това

      превъплъщение да й излезе „по-солено“, отколкото излиза на хеге-

      левското „понятие“ преходът от необходимостта към свободата,64q или
      на  рака  —  сменянето  на  черупката,  или  на  свети  Йероним  —  да


      смъкне от себе си стария Адам.*64 Наред със своя реален образ,

      напр.  на  желязо,  в  цената  стоката  може  да  притежава  мисловен

      стойностен образ или съществуващ в представата златен образ, но
      тя не може да бъде в едно и също време действително злато и дейс-

      твително желязо. За да ѝ се определи цена, достатъчно е представ-

      ляваното злато да се приравни към нея. За да може да изпълни за

      своя притежател службата на всеобщ еквивалент, тя трябва да бъде



                                                           79
   74   75   76   77   78   79   80   81   82   83   84