Page 84 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

би ще бъде изцяло или отчасти изтикан от някой друг подобен про-

дукт. Дори когато трудът, както този на нашия тъкач, е патентована

брънка в общественото разделение на труда, с това още съвсем не е
гарантирана потребителната стойност именно на неговите 20 аршина

платно. Ако обществената потребност от платно, която, както и всич-

ко друго, има свои граници, вече е задоволена от други съперници-

тъкачи, тогава продуктът на нашия приятел става излишен, става не-

нужен и затова безполезен. На подарен кон зъбите не се гледат, но

нашият тъкач не е отишъл на пазара за да прави подаръци. Да пред-

положим, че потребителната стойност на неговия продукт се потвър-
ди на дело и че, значи, стоката привлече парите. Но сега се пита —

колко пари? Наистина, отговорът е вече предварително даден в це-

ната на стоката, в показателя на величината на нейната стойност.

Ние оставяме настрана възможните чисто субективни грешки в смет-

ките на стокопритежателя, които на пазара незабавно обективно се

коригират. Нека той да е изразходвал за своя продукт само средното

обществено-необходимо работно време. Значи — цената на стоката
е само парично название на опредметеното в нея количество общес-

твен труд. Но без разрешението и зад гърба на нашия тъкач тради-

ционните производствени условия на тъкачеството навлизат в един

кипеж. Онова, което вчера без съмнение е било обществено-

необходимо работно време за произвеждане на един аршин платно,

днес престава да бъде такова и притежателят на парите усърдно де-

монстрира това нещо посредством ценоразписите на различни съ-

перници на нашия приятел. За негова беда, на света има много тъка-

чи. Най-сетне нека приемем, че всяко парче платно, което се намира
на пазара, съдържа в себе си само обществено-необходимото работ-

но време. Все пак сборът от всички тия парчета може да съдържа в

себе си излишно изразходвано работно време. Ако стомахът на паза-

ра не може да абсорбира цялото количество платно по нормалната

цена от 2 шилинга за аршин — това показва, че във формата на тъ-

кане на платно е изразходвана прекалено голяма част от общото об-

ществено работно време. Ефектът е същият, както и ако всеки отде-

84