Page 89 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

Ако разгледаме сега пълната метаморфоза на една стока, например

на платното, най-напред ще видим, че тя се състои от две противо-

положни и взаимно допълващи се движения, С—П и П—С. Тези

две противоположни превръщания на стоката се извършват в два

противоположни обществени процеса на стокопритежателя и се от-

разяват в две противоположни негови икономически функции. Като

извършител на продажбата той става продавач, а като извършител
на покупката — купувач. Но тъй като при всяко превръщане на стока-

та двете нейни форми, стоковата и паричната, съществуват еднов-

ременно, само че на противоположни полюси, то на един и същ сто-

копритежател противостои: когато той е продавач — друг купувач, а

когато е купувач — друг продавач. Както една и съща стока извършва

последователно двете противоположни превръщания, от стока в пари

и от пари в стока, така и един и същ стокопритежател сменя ролите
си на продавач и купувач. Така че тези функции не са стабилни, а в

рамките на стоковото обръщение постоянно променят своите инди-

види.

Пълната метаморфоза на една стока, в нейната най-проста форма,

предполага четири крайности и три personae dramatis [лат.: дейст-

ващи лица]. Най-напред парите се противопоставят на стоката като

неин стойностен образ, който отвъд нея, в чуждия джоб, притежава
веществена звънка реалност. Така на стокопритежателя се противо-

поставя притежателят на пари. Щом стоката е превърната в пари,

последните стават нейна изчезваща еквивалентна форма, чиято пот-

ребителна стойност или съдържание съществува отсам, в други сто-

кови тела. Като крайна точка на първото превръщане на стоката, па-

рите са същевременно изходна точка на второто.71q Така продавачът от

първото действие става купувач във второто, където му противостои

като продавач един трети стокопритежател.*71

Двете противоположни фази от движението на стоковата метамор-

фоза образуват един оборот: стокова форма, смъкване на стоковата

89