Page 85 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

лен тъкач би изразходвал за произвеждането на своя индивидуален

продукт повече работно време от обществено-необходимото. Тук се

оправдава пословицата: Mitgefangen, mitgehangen [нем.: заедно зало-
вени, заедно обесени]. Всичкото платно на пазара се взема за една

стока, а всяко парче — само като кратна част от тая стока. И наисти-

на, стойността на всеки индивидуален аршин е също само материа-

лизация на едно и също обществено-определено количество едноро-

ден човешки труд.*)

[*) В едно писмо от 28 ноември 1878 г. до Н. Ф. Даниелсън — руския
преводач на „Капиталът“ — Маркс променя последното изречение

както следва: „И наистина, стойността на всеки индивидуален аршин
е само материализация на една част от изразходваното за общото

количество аршини обществено количество труд.“ — Моск. ред.]

Както се вижда, стоката обича парите, но пътят на истинската лю-

бов никога не е равен. Количественото разчленение на обществения

производствен организъм, който изразява своите разпръснати чле-

нове в системата на разделението на труда, е също така саморасло

случайно, както и качественото. Затова нашите стокопритежатели от-

криват, че същото разделение на труда, което ги прави независими

частни производители, прави независими от самите тях и обществе-

ния производствен процес, и техните отношения в този процес; че не-
зависимостта на лицата едно от друго се допълва от една система на

всестранна вещна зависимост.

Разделението на труда превръща продукта на труда в стока и с това

прави необходимо неговото превръщане в пари. Същевременно то

прави успеха на това превръщане чисто случаен. Но тук това явление
трябва да се разгледа чисто, т.е. да се предпостави, че то протича

нормално. Впрочем, ако то изобщо се извършва, значи ако стоката не

е непродаваема, винаги става промяна в нейната форма, макар в не-

нормални случаи при това превръщане на формата да се губи или

увеличава субстанция — стойностната величина.

85