Page 87 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 87

ни стокови цени.*67  67qКато оставим настрана размяната на златото

      срещу стока на мястото на неговото произвеждане,68q в ръцете на всеки

      стокопритежател  златото  е  променен  образ  на  неговата  отчуждена

      стока, продукт на продажбата или на първата стокова метаморфоза

      С—П.*68 Златото стана мислени пари или мярка на стойността,


      защото всички стоки измерваха в него своята стойност и по такъв на-
      чин го направиха представителна противоположност на своя потре-

      бителен образ, свой стойностен образ. Реални пари то става, защото

      стоките, по силата на своето всестранно отчуждаване, го правят свой

      действително отчужден и превърнат потребителен образ и с това —

      свой действителен стойностен образ. В своя стойностен образ стока-

      та смъква от себе си всяка следа от своята природна потребителна

      стойност и от оня особен вид полезен труд, на който тя дължи своя
      произход, и с това се превръща в еднообразна обществена материа-

      лизация на неразличим човешки труд. Затова по самите пари не мо-

      же да се види от какъв сорт е превърнатата в тях стока. В своята па-

      рична форма една стока съвсем прилича на всяка друга стока. Сле-

      дователно парите могат да бъдат и тор, макар че торът не е пари.

      Нека приемем, че двете златни монети, за които нашият тъкач отчуж-

      ди своята стока, са превърнат образ на един квартер пшеница. Про-

      дажбата на платното, С—П, е същевременно негова покупка, П—

      С. Но като продажба на платното този процес започва едно движе-

      ние, което завършва с неговата противоположност, с покупка на биб-

      лия; а като покупка на платно той завършва едно движение, което е

      почнало с неговата противоположност, с продажба на пшеница. С—


      П (платно—пари), тази първа фаза на С—П—С (платно—пари—

      библия), е същевременно П—С (пари — платно), последната фаза




      на  едно  друго  движение,  на С—П—С  (пшеница—пари—платно).
      Първата метаморфоза на една стока, нейното превръщане от стоко-

      ва форма в пари, винаги е същевременно втора, противоположна ме-

      таморфоза на една друга стока, нейното обратно превръщане от па-



                                                           87
   82   83   84   85   86   87   88   89   90   91   92