Page 90 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

форма, връщане към стоковата форма. Наистина, тук самата стока е

определена противоречиво. В изходната точка тя е непотребителна

стойност за своя притежател, в крайната точка — потребителна стой-
ност за него. Така и парите най-напред се явяват като твърд стойнос-

тен кристал, в който се е превърнала стоката, за да се разтопят след

това в нейна проста еквивалентна форма.

Двете метаморфози, които образуват оборота на една стока, образу-

ват същевременно обратните частични метаморфози на две други
стоки. Една и съща стока (платно) започва редицата на

свои собствени метаморфози и приключва общата метаморфоза на

една друга стока (на пшеницата). През време на своето първо прев-

ръщане, продажбата, тя лично изпълнява тези две роли. А като зла-

тен пашкул, в който тя сама минава по пътя на всяка плът, тя същев-

ременно завършва първата метаморфоза на някоя трета стока. Така

че оборотът, който описва при своите метаморфози всяка стока, не-
разривно се вплита в оборота на други стоки. Целият процес се изра-

зява като стоков оборот.

Стоковият оборот не само формално, но и по същество се различава

от непосредствената размяна на продукти. Нека хвърлим още един

поглед върху процеса. Тъкачът несъмнено е разменил платно за

библия, собствена стока за чужда. Но това явление е истинско само

за него. Продавачът на библията, който предпочита горещото пред
хладното, не е мислил да заменя библията за платно, както и тъкачът

не знае, че за неговото платно е разменена пшеница, и т.н. Стоката

на Б заменя стоката на А, но и А и Б не разменят взаимно своите

стоки. Може наистина да се случи А и Б взаимно да купят един от

друг, но такова особено отношение не зависи от общите условия на

стоковото обръщение. От една страна тук се вижда как стоковата

размяна разкъсва индивидуалните и локални граници на непосредст-

вената размяна на продуктите и развива обмяната на веществата на
човешки труд. От друга страна се развива цял кръг от неконтролиру-

90