Page 91 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 91

еми от действащите лица обществени взаимни връзки, налагащи се с

      природна необходимост. Тъкачът може да продаде платно само за-

      щото  селянинът  вече  е  продал  пшеница,  запалянковецът  по  ракия
      може  да  продаде  библия  —  само  защото  тъкачът  вече  е  продал

      платно, производителят на ракия може да продаде своята препечена

      вода само защото друг вече е продал светена животворна вода, и т.н.



      Затова процесът на обръщението не се прекъсва, както непосредст-

      вената размяна на продуктите, и след като потребителните стойности
      са променили местата или притежателите си. Парите не изчезват, ко-

      гато, в края на краищата, излязат от редицата на метаморфозите на

      една стока. Те винаги се утаяват на някое място в обръщението, ос-

      вободено  от  стоките.  Напр.  в  общата  метаморфоза  на  платното:

      платно—пари—библия,  най-напред  излиза  от  обръщение  платното,

      заместват го парите; когато след това и библията излезе от обръще-

      ние, и нея я заместват парите.72q Заместването на стока със стока оста-

      вя същевременно паричната стока в трети ръце.*72 Обръщението

      постоянно като пот отделя от себе си пари.



      Не може да има нищо по-нелепо от догмата, че стоковото обръщение

      определя някакво необходимо равновесие между продажби и покуп-
      ки, понеже всяка продажба е покупка и vice  versa [лат.: обратно].

      Ако това значи, че броят на действително извършените продажби се

      равнява на също такъв брой покупки, това е плоска тавтология. Но то

      иска да докаже, че продавачът довежда на пазара своя собствен ку-

      пувач. Продажбата и покупката са идентичен акт, като взаимно отно-

      шение между две полярно противоположни лица, стокопритежател и

      притежател на пари. Те образуват два полярно противоположни акта
      като  действия  на  едно  и  също  лице.  Поради  това  взаимозаменяе-

      мостта на продажбата и покупката говори, че стоката става безполез-

      на, ако тя, като бъде хвърлена в алхимическото отмъщение на обръ-

      щението, не излезе от там като пари, т.е. ако не бъде продадена от

      стокопритежателя  и  купена  от  притежателя  на  парите.  Въпросната




                                                           91
   86   87   88   89   90   91   92   93   94   95   96