Page 15 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

дажбата, е бил от гледна точка на Б покупка. Но не стига това — А и

Б ще заявят, че целият този последователен ред е излишен и просто

фокус. А ще продава стоката непосредствено на Б, а Б ще я купува
непосредствено от А. С това цялата сделка се свива до един едност-

ранен акт на обикновено стоково обръщение — от гледна точка на А

като проста продажба, а от гледна точка на Б като проста покупка.

Така че с изменение в последователността на реда ние не сме из-

лезли вън от сферата на простото стоково обръщение, напротив,

трябва да разгледаме дали тя по своята природа допуска нарастване

на влизащите в нея стойности и, значи, образуване на принадена
стойност.

Да вземем процеса на оръщение в една форма, в която той се предс-

тавя като проста размяна на стоки. Такъв е случаят винаги, когато и

двамата стокопритежатели купуват стоки един от друг, а балансът на

техните взаимни парични задължения се изравнява на падежа. Тук

парите служат само като пари за смятане, за да изразят стойността

на стоките в техните цени, но не противостоят веществено на самите
стоки. Колкото се отнася до потребителната стойност, ясно е, че и

двете разменящи лица могат да спечелят. И двете лица отчуждават

свои стоки, които като потребителни стойности са безполезни за тях,

и получават стоки, нужни им за употреба. И тази полза може да не

бъде единствената. А, който продава вино и купува жито, произвежда

може би повече вино, отколкото в същото работно време би могъл да

произведе селянинът Б, а селянинът Б в същото работно време про-

извежда повече жито, отколкото би произвел винопроизводителят А.

По такъв начин А получава за същата разменна стойност повече жи-

то, а Б — повече вино, отколкото биха имали, ако всеки от тях без

размяна би трябвало сам да си произвежда жито и вино.a14q Така че по

отношение на потребителната стойност може да се каже, че „размя-

ната е сделка, при която печелят и двете страни.”*14 Другояче

стои въпросът с разменната стойност.

15