Page 17 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 17

малко да се досеща какво е стойността, всеки път, когато по своя ма-

      ниер се стреми да разглежда това явление в чист вид, предпоставя,

      че търсене и предлагане се покриват, т.е. че тяхното действие изоб-
      що престава.Така че ако по отношение на потребителната стойност

      двамата разменящи могат да спечелят, то разменна стойност не мо-

      гат да печелят и двамата. Напротив, тук може да се каже: „Където

      има равенство  a18q — няма печалба.”*18 Наистина, стоките могат да

      бъдат продавани на цени, които се отклоняват от тяхната стойност,

      но  това  отклонение  е  нарушение  на  закона  за  стоковата  размя-


      на.*19 В своя чист вид това е размяна на еквиваленти, значи такава

      размяна не е средство за печелене на стойност.*20



      Затова зад  опитите да се представи стоковото обръщение като из-

      точник на принадена стойност се крие обикновено едно quid pro quo,

      едно смесване на потребителна стойност с разменната стойност. Та-

      ка напр. у Кондияк четем:


            «Не е вярно, че при стоковата размяна една стойност се разменя с друга

            равна стойност. Напротив. Всеки от двамата контрагенти дава винаги по-
            малка стойност за по-голяма стойност… И наистина, ако винаги се раз-

            меняха равни стойности, нито един от контрагентите не би могъл да по-

            лучи печалба. А и двамата печелят или би трябвало да печелят. Защо?
            Стойността на нещата се състои само в тяхното отношение към нашите

            потребности. Това, което за единия е повече, за другия е по малко, и об-
            ратно… Никой няма да приеме, че ние пускаме в продажба неща, необ-

            ходими за нашата собствена консумация… Ние искаме да дадем безпо-

            лезната за нас вещ, за да получим друга, която ни е необходима; ние ис-
            каме да дадем по-малко за повече. Естествено е било да се мисли, че

            при размяната се дава еднаква стойност за еднаква стойност — в случа-
            ите, когато всяко от разменяваните неща е било равно по стойност на

            едно и също количество пари…a21q Но трябва да се вземе предвид и едно
            друго съображение: пита се дали ние двамата разменяме излишък сре-

            щу нещо необходимо.”*21



      Виждаме, че Кондияк не само смесва потребителна и разменна стой-


                                                           17
   12   13   14   15   16   17   18   19   20   21   22