Page 136 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 136

тях извършват за 4 дни толкова работа, колкото един французин за 5 или
            6  дни.  Но  ако  англичаните  трябва  вечно  да  се  блъскат,  трябва  да  се

            страхуваме, че те ще се изродят и под нивото на французите. Ако наши-

            ят народ е прочут със своята военна храброст, не казваме ли, че това се
            дължи, от една страна, на добрия английски ростбиф и пудинг в стомаха

            му, а от друга страна, не по-малко, на нашия конституционен дух на сво-
            бодата? И защо по-голямата гениалност, енергия и сръчност на нашите

            занаятчии и мануфактурни работници да не се дължи на свободата, с ко-
            ято те се забавляват по своему? Надявам се, че те никога вече няма да

            изгубят тези привилегии, нито пък добрия живот, от който произтича как-

            то  тяхната  сръчност  в  работата,  така  и  тяхната  смелост!»*122

            [*122 Postlethwayt [Постлтуейт], пак там, „First Preliminary Discourse”,

            стр. 14]


      На това авторът на „Essay on Trade and Commerce” отговаря:



            «Ако празнуването на седмия ден от седмицата се смята за божествена
            наредба, то това включва в себе си, че другите дни на седмицата при-

            надлежат на труда (той иска да каже: на капитала — както веднага ще

            стане ясно), и не може да се упреква като жестоко принудителното из-
            пълняване на тази божия повеля… Че човечеството изобщо по природа

            е склонно към удобство и отпуснатост — това ние научаваме от фатал-
            ния опит от поведението на нашето мануфактурно простолюдие, което

            средно не работи повече от 4 дни в седмицата, освен в случаи на пос-

            къпване на средствата за живот… Да приемем, че един бушел пшеница
            представлява всичките средства за живот на работника и струва 5 ши-

            линга и че работникът получава за своя труд по един шилинг на ден. То-
            гава му е достатъчно да работи само 5 дни в седмицата; и само 4, ако

            един бушел струва 4 шилинга… Но тъй като работната заплата в това
            кралство е много по-висока в сравнение с цените на средствата за жи-

            вот, мануфактурният работник, който работи 4 дни, притежава един па-



            ричен остатък, с който живее в безделие през остатъка от седмицата… s123q
            Аз се надявам, че съм казал достатъчно, за да изясня, че умерен труд в
            продължение на  6 дни  в седмицата не  е робство. Нашите земеделски
            работници  го  правят,  и  по  всичко  изглежда,  че  те  са  най-щастливите

            между работниците,*123 а холандците правят същото в мануфактури-




                                                           136
   131   132   133   134   135   136   137   138   139   140   141