Page 135 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

на работната сила, да завладее цялата седмица на работника. Изк-

лючение били земеделските работници. Обстоятелството, че работ-

ниците могли да преживеят цяла седмица със заплатата за 4 дни, за
тях не е било достатъчно основание да работят и другите два дни за

капиталиста. Една страница от съчиненията на английските иконо-

мисти в интерес на капитала най-бясно напада това упорство на ра-

ботниците, а пък друга страница ги защитава.s121q Нека чуем напр. поле-

мика между Постлтуейт, чийто търговски речник навремето се е пол-

зал със същата слава, както в днешни дни — подобните съчинения

на Мак-Кълък и Мак-Грегър, — и по-рано цитирания автор на „Essay

on Trade and Commerce”.*121

Постлтуейт казва между другото:

«Аз не мога да завърша тези няколко бележки, без да спомена твърде

тривиалната фраза на твърде много хора, че ако работникът може за 5

дни да получи достатъчно, за да живее, той не иска да работи пълни 6
дни. Оттук те заключават, че е необходимо чрез данъци или някакви дру-

ги средства да се предизвика поскъпване дори на най-необходимите
средства за живот, за да бъде принуден занаятчията и мануфактурният

работник непрекъснато да работят шест дни на седмица. Аз трябва да
поискам позволение да бъда на по-друго мнение отколкото това на тия

големи политици, които дигат копие за постоянното робство на работни-

ческото население на това кралство; те забравят пословицата: „само ра-
бота, без игра, затъпява” („all work and no play”). Нима англичаните не

се надуват с гениалността и сръчността на своите занаятчии и мануфак-
турни работници, които досега са спечелили всеобщо доверие и слава

на английските стоки? На какво се дължи това? Вероятно на нищо друго,
освен на начина, по който нашият работен народ умее да се забавлява

както му се прище. Нима не би затъпяла тяхната гениалност и не биха ли

станали глупаво-тромави вместо свежи и сръчни, ако биха били прину-
дени да работят цяла година през всичките шест дни на седмицата и

постоянно да повтарят една и съща работа; поради такова вечно робство
нашите работници не биха ли загубили своята репутация, вместо да я

запазят?… Каква майсторска сръчност бихме могли да очакваме от тол-
кова страшно измъчвани животни (hard driven animals)?… Мнозина от

135