Page 137 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

те и изглеждат много щастлив народ. И французите го правят, доколкото

не им пречат многото празници...*124 s124qНо нашият човек от простолю-

дието си е втълпил в главата фикс-идеята, че той по правото на рожден
англичанин притежава привилегия да бъде по-свободен и по-независим

от (работническото население) на всяка друга страна в Европа. Наисти-
на, тази идея, доколкото тя влияе върху храбростта на нашите войници,

може да принася известна полза; но колкото по-малко са проникнати от
нея мануфактурните работници, толкова по-добре е за тях самите и за

държавата.s125q Работниците никога не бива да се смятат за независими от

своите началници… Извънредно опасно е да се насърчават тълпите в
една комерческа държава като нашата, където може би от цялото на-

селение са хора с малко или без никаква собственост…*125s126q Лечение-
то няма да бъде пълно, докато нашите индустриални бедни не склонят

да работят 6 дни за същата сума, която сега изкарват за 4 дни…»*126

За тази цел, както и за „изкореняването на мързела, разхайтеността и

романтичните фантасмагории за свобода”, т.е. „за намаление на

таксата в полза на бедните, за потикване на духа на индустрията
и за снижаване на цената на труда в мануфактурите” — нашият

верен Екарт на капитала предлага изпитано средство: такива работ-

ници, които изпадат на грижите на обществената благотворителност,

с една дума пауперите, да бъдат затваряни в един „идеален трудов

дом”.s128q „Такъв дом трябва да стане дом на ужаса (House of

Terror).”*127 В „този дом на ужаса”, в този „идеален workhouse”

[трудов дом] трябва да се работи „по 14 часа на ден, но като се

включи тук подходящото време за ядене, така че да „останат пълни

12 работни часа”.*128

Дванадесет работни часа дневно в „идеалния workhouse”, в дома на

ужаса от 1770 г.! Шестдесет и три години по-късно, в 1833 г., когато

английският парламент ограничил в четири клона на индустрията ра-

ботния ден за деца от 13 до 18 години на "цели" 12 работни часа —

тогава сякаш настъпил краят на света за английската индустрия! В

1852 г., когато Луи Бонапарт поиска да посегне на законния работен

137