Page 138 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

ден за да се докара пред буржоазията, френското работничество из-

вика в един глас: „Законът, който съкращава работния ден на 12

часа, е едничкото благо, което ни е останало от законодателст-

вото на републиката!”*129 s129qВ Цюрих трудът на децата над 10 го-

дини е ограничен на 12 часа;s130q в Ааргау трудът на деца между 13 и 16

години през 1862 г. е бил съкратен от 12½ на 12 часа; в Австрия,

през 1860 г., трудът на деца между 14 и 16 години — също на 12 ча-

са.*130 Какъв „прогрес от 1770 насам”, би се провикнал Маколи,

ликувайки!

„Домът на ужаса” за пауперите, за който душата на капитала е мечта-

ела още в 1770 г., е бил въздигнат не след много години като грама-
ден „трудов дом” за самите мануфактурни работници. Той бил наре-

чен фабрика. И този път идеалът бледнеел пред действителността.

p15

(горе)
6. Борбата за нормален работен ден. Принудително ограни-

чение на работното време по законодателен ред. Английско-

то фабрично законодателство от 1833—1864 г.s131q

След като капиталът е употребил столетия, за да удължи работния
ден до неговите нормални максимални граници и след това — отвъд

тях, до границите на естествения 12 часов ден,*131 с възниква-

не на едрата индустрия в последната третина на ХVІІІ век, настъпило

стихийно като лавина и безпределно надпреварване. Всяка преграда
на обичаи и природа, на възраст и пол, на ден и нощ била разруше-

на.s132q Дори понятията за ден и нощ, по селски прости в старите правил-

ници, станали тъй разтегливи, че един английски съдия дори в 1860 г.

трябвало да прояви истинска талмудическа проницателност, за да

обясни с авторитет на „съдебно решение” какво е ден и какво е

нощ.*132 Капиталът празнувал своите оргии.

Щом слисаната от врявата на производството работническа класа пак

138