Page 139 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

дошла малко на себе си, започнала нейната съпротива, най-напред в

родината на едрата индустрия, в Англия. Но в продължение на три

десетилетия извоюваните от нея концесии оставали чисто формал-
ни.s133q От 1802 до 1833 г. парламентът издал 5 трудови закона, но бил

достатъчно хитър да не гласува нито стотинка за необходимия слу-

жебен персонал за тяхното принудително прилагане, и т.н.*133 Те-

зи закони оставали мъртва буква. „Факт е, че до закона от 1833 г. де-
ца и младежи са били претоварвани с работа по цяла нощ, по цял

ден, или и двете "по желание".*134.

[*134 „Rep. of Insp. of Fact. 30th April 1860”, стр. 51]

Едва след фабричния закон от 1833 г., обхващащ памучните, вълне-

ните, ленените и копринените фабрики, съществува за модерната

индустрия един нормален работен ден. Няма по-добра характеристи-
ка за духа на капитала от историята на английското фабрично зако-

нодателство от 1833 до 1864 г.

Законът от 1833 г. обявява, че обикновеният фабричен работен ден

трябва да започва в 5½ часà сутрин и да свършва в 8½ часà вечер, и

в тия граници, в един период от 15 чàса, се смята за законно да се
използуват за работа младежи (т.е. лица между 13 и 18 години), през

което и да било време на деня, винаги при предпоставка, че един и

същ младеж няма да работи повече от 12 чàса в продължение на

един ден, с изключение на известни специално предвидени случаи.

Шестата секция на закона постановява, „че в течение на всеки ден на

всяко такова лице с ограничено работно време трябва да се предос-

тави поне 1½ чàса за хранене.” Използуването на деца под 9 години,

с изключение, което ще бъде споменато по-късно, се забранява, а

трудът на деца от 9 до 13 години бил ограничен до 8 часа дневно.
Нощната работа, т.е. според този закон работата между 8½ часà ве-

чер и 5½ часà сутрин, била забранена за всички лица между 9 и 18

години.

139