Page 47 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

ществено-необходимото за нейното произвеждане работно време.

Това важи и за продукта, който нашият капиталист получава като ре-

зултат от трудовия процес. Така че преди всичко трябва да се изчис-
ли опредметеният в този продукт труд.

Нека той бъде например прежда.

За произвеждане на прежда най-напред е бил нужен нейният суров
материал, напр. 10 фунта памук. Няма нужда да се изследва каква е

стойността на памука, тъй като капиталистът го е купил на пазара по

неговата стойност, напр. за 10 шилинга. В цената на памука необхо-

димият за неговото произвеждане труд вече е изразен като общ об-

ществен труд. Да приемем по-нататък, че изхабените за преработ-

ка на памука вретена, които за нас представят и всички други употре-

бени оръдия на труда, притежават стойност от 2 шилинга. Ако масата

злато от 12 шилинга съставя продукт от 24 работни часа или два ра-
ботни дни, от това следва преди всичко, че в преждата са опредме-

тени два работни дни.

Обстоятелството, че памукът е променил своята форма и че похабе-

ните вретена са съвсем изчезнали, не бива да ни обърква. Според

общия закон за стойността напр. 10 фунта прежда са еквивалент на

10 фунта памук + ¼ вретено, ако стойността на 40 фунта прежда е

равна на стойността на 40 фунта памук стойността на едно цяло вре-

тено — т.е. ако се изисква едно и също работно време за произвеж-
дане на двете части на това уравнение. В този случай това едно и

също работно време се изразява веднъж в потребителната стойност

прежда, а втория път — в потребителните стойности памук и вретено.

За стойността значи е безразлично дали тя се проявява в прежда,

вретено или памук. Обстоятелството, че вретеното и памукът, вместо

да лежат спокойно едно до друго, в процеса на преденето влизат във

взаимна връзка, която изменя техните потребителни форми и ги
превръща в прежда — не засяга тяхната стойност, също както тя не

би била засегната, ако те биха били заменени чрез проста размяна

47